По аналогия с лозунг от соца, превърнал се във виц „45 години народна власт - 45 години цирк”, е горното заглавие, което ми хрумна по повод продължаващи проблеми в Омуртаг с водоснабдяването.
Бързам да уточня, че това не е единственото селище в татковината, което страда от безводие, както е известно. Но ситуацията в Омуртаг граничи с пълно безобразие, казано ясно и точно. В 21 век в страна членка на ЕС и НАТО, съизмерваща се понякога по неясни критерии с цивилизацията, хората в този район ползват вода по 1 час на 10 дни безводие!
Проблемът датира от има-няма 5 десетилетия насам, още близо 30 населени места в областта страдат от него, но най-драстично е положението на хората в Омуртаг. Според кмета им Ешреф Ешрефов, не стига, че няма вода в централния им водоизточник, но и
загубите по издънената водопронесна мрежа са над 80 на сто.
От години с водоноски се пълни водоема за централно снабдяване, но водата после се разпилява през скапаната мрежа. Като алтернативен вариант се сочи язовир Ястребино, но от него водата е за поливане.
Изумителното обаче е в това, че от 5 десетилетия насам как пък не се намери един отговорен във властта – държавната и общинската, който да съжали тези хора и да им помогне! А те са съвестни, трудолюбиви поданици на държавата, които допринасят за добруването на единици. Потресена съм и неведнъж съм писала по въпроса, ама „кучетата си лаят, а кърванът си върви”...
Към днешна дата по изчисления на МРРБ за основните ремонти на мрежата и централния захранващ източник в района, са необходими близо 20 милиона лева.
Пак по признания на кмета, местната община има само 2 млн.лв. за капиталови разходи. В годините назад са заделяни много средства, които изглежда сушата е попила, защото ефект – йок! Няма как водата да ги е отнесла, защото по тези места няма живителна течност.
Отчаяни, местните хора се организираха преди време и сами си направиха сдружение „Вода за Омуртаг”, което апелира за обявяване на бедствено положение в региона. Как точно това ще помогне за решаването на проблема, не е ясно, но поне е проява на някаква гражданска позиция на хора, поставени в безпомощност и отчаяние.
За експертен коментар по темата потърсих Инж. Иван Иванов, председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ) от 2012 г. Председател е на УС на Фондация „Европейско сътрудничество за бенчмаркинг“ (EBC Foundation) за 2018 г. Той е завършил Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализирал е във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в областта на водния сектор и ВиК отрасъла от 1999 г..11 години беше главен секретар и прокурист в „Софийска вода” АД.
„Основната причина за този дългогодишен проблем е, че водоизточникът, който захранва Омурнаг има малки количества вода, които могат да се черпят от там. Така е от години, знае се, че той не е устойчив, не може да осигурява непрекъснато водоснабдяване, особено в съчетание със старата и амортизирана водопреносна мрежа в града. Това означава да се осигуряват по-големи количества вода, отколкото потребителите използват. Има алтернативно решение от язовир Ястребино да се използва вода, но опитът преди време да се направи водопровод от там се оказа неуспешен. Въпреки, че бяха дадени доста средства затова. В момента се правят регионални проучвания - прединвестиционни за целия регион. Или трябва да се върнат към използване на язовира, или да се рехабилитира изцяло водопроводната мрежа на Омуртаг, така че водата да не изтича и да е достатъчно. Всичко това изисква много пари, но те могат да се осигурят по проекта „Околна среда”.
Досега проблемът там не е решен и оправданията винаги са, че трябват много средства.
Само че преди десетина години пари са намерени, но както се случва, за съжаление, в България изпълнителят на проекта не се е справил и даже не носи отговорност, че финансите са похарчени, но резултат няма.
Безводието не е проблем само в България, особено с измененията на климата през последните години. Има го по целия свят, но това не трябва да ни успокоява, а да стремим да решаваме бързо тези препятствия за хората. Загубите на вода средно за страната са много големи – средно 60 на сто. Необходимо е стратегически да се търсят алтернативни водоизточници и да се правят инвестиции в сферата. За водоснабдяването на Пловдивско също се говори отдавна, но нищо не се прави. Ние трябва да се адаптираме към климатичните изменения, те към нас няма как да стане. Безводие ще има и занапред, но управляващите, които и да се те, трябва да вземат мерки за ограничаване на въздействието и ефекта му. Държавата в лицето на МРРБ са отговорни за политиката и инвестициите в тази област.
Бих си позволил да дам съвет на хората, засегнати от безводие в държавата – да дават гласност на своите проблеми винаги и непрекъснато, за да подтикват институциите към решеването на проблемите им.”
На целия този фон, за мен е парадокс, че преди три години 12 строителни компании от региона бяха отличени с приза „Колоната на хан Омуртаг” за празника на строителите. От думите на инж. Иванов пък стигам да извода, че парите за водата, комай са хвърлени на вятъра.
И тъй като вероятно за всичките тези безобразия няма да има никакви последствия, не ни остава друго освен да пием по една студена бутилирана вода.