Огнян Гърков е роден през 1948 г. в град Бургас. Завършил е езикова гимназия с немски език. Учил е във Висшето народно военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна. Впоследствие завършва немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. След като се дипломира, започва работа в Министерството на външните работи. Бил е на работа в бившата ГДР, дипломат в Чехословакия, директор в МВнР за страните от бившия Съветски съюз. През 1996-99 г. е извънреден и пълномощен посланик в Чехия, а през 2006-10 г. в Словакия. От декември 2011 г. е пенсионер.
След анексията Русия просто отново влезе в ролята си на голяма империя, както това прави и САЩ, разбира се, агресивна и суверенна, а не демографска и суровинна периферия. Като двустранен дипломат винаги съм преценявал какво влияние може да има дадено събитие върху България. И моята позиция от самото начало е, че независимо от нашето членство в Европейския съюз и НАТО, България няма място в този конфликт.
Ние може само да изкажем съчувствие и да положим грижи към хората с българско национално съзнание, които живеят в засегнатите региони.
Нашите „ще връщат” посолството в Киев, което бе напуснато „скоростно”. Хората (т.е. местните българи) търсиха подкрепа при бягството си още в самото начало на събитията.
За мен винаги Украйна и Русия си остават едни „палави” праправнуци на Волжските и Аспарухова Българии. България не следва да се меси в този спор. България, като тяхна прапрабаба, може само да зове и да търси мирно решаване на конфликта. Още повече, че и двете страни (Русия и Украйна) са самостоятелни, по-големи и териториално, и демографски, и военно, и икономически държави от нас. Няма друга държава в света, освен България, която да е дала толкова голям принос на Киев и Москва, впоследствие и на Санкт Петербург, в областта на културата, писмеността, вероизповеданието, хуманизирането и цивилизоването на украинската и руската интелигенция. Само ние, българите, имаме особени, специфични и морално-исторически права на собствено и надстандартно мнение и позиция относно неприятната тема за съжителство между Русия и Украйна.
Питам ви: Ние различаваме ли руснаци от украинци, след като и едните и другите говорят руски, когато са в България?
Това, което се случва сега между двете страни, е една голяма трагедия! Освен това трябва да се каже, че, извън обхвата на атлантико-евро солидарността – съзнателно не казвам евро-атлантическата.
Нека си припомним и позорната позиция по-късно, която поемаме като част от социалистическия лагер, когато се включваме в окупацията на Чехословакия против Пражката пролет през август 1968 година. Така че за мен и стратегическата цел на САЩ - за раздалечаване на руските природни ресурси от Европа и надиграване с Москва, върви с пълна сила. Това е стара цел на САЩ, която също се оценява от мнозина като империя. И в такъв спор страна като нашата, независимо от членството ни в ЕС и НАТО, трябва да отчита своята специфична роля спрямо Русия и САЩ и да не се меси между империите, когато те си раздават шамари, включително и чрез прокси войни.