Положението в БГ политиката към настоящия момент е: „Ако се вържат, вържат, ако ли не – пробваме друг номер“. Имайки предвид обаче колко хора наоколо купуват на едро опорката на най-жалкия режим: „няма война, а специална операция, но ни трябва мобилизация“, то не е изненада, че и местните от художествената самодейност са толкова успешни.
Като казах, че няма война, но има военна мобилизация, се сетих да питам феновете на Янев: как се чувствате, след като шефът каза, че е готов на коалиция с ГЕРБ, които искат да пращат оръжие на Украйна?
Малко пр**бани? Много? Средно?
Гласувахте за него, защото отказа да изрече думата „война“, зае силно про-руска позиция и (това особено много ви хареса!) някак я завоалира като „неутрална“ и я пробута като български интерес.
Хем ви начеса русофилството, хем се показа като „тарикат“, което вие най-много цените като качество у един човек.
Сега обаче е готов да се коалира с ГЕРБ (а и с всеки, по най-прясна заявка), които обаче казват, че искат да се изпрати оръжие на Украйна.
Е, как се чувствате? Също така: не ви ли хрумна, че може да стане така? Един генерал с руско сърце и натовски пагон не ви ли подсказа, че може да се обръща според вятъра много пъти? Не? Не се сетихте? Е, в такъв случай: честито!
Особено много ми хареса и най-новата му теза: „Вече е ясно, че можем да се справим и без "Газпром". Ако "Газпром" бъде използван като оръжие - не, благодаря. Няма да водим разговори и ще намерим всички други възможни източници за доставки“.
…
Докато сме на темата с художествената самодейност: Копейкин се опитва да си избие парите, дето са вложени в него и засега успява сериозно да весели губернаторката Митрофана, само дето не е преценил добре, че владетелите от този тип бързо губят интерес към шутовете. Лошото за шутовете е, че понякога владетелят е в лошо настроение и си го изкарва на тях: я ще ги ритне, я ще ги унижи, я ще ги изхвърли. Неблагодарна е работата им – хем хората ги презират, хем любовта на господаря е нетрайна и всичко завършва с позор. Ако не вярвате, питайте Бялата Златка.
Това, което най-много забавлява електората му обаче е друго. А именно: гоненето на медии е само увертюра към това, за което си мечтаят – преследването, стригането и затварянето в Белене на неудобните. На харвардците, на умно-красивите, на който там не ги кефи.
Те свързват изброените медии (който Копейката се опита да изгони) с партии като ПП и ДБ.
Въпросът, който ги мъчи, е: кога ще започне да гони и хората, гласували за тях, а не само медиите, които вадят кирливите му ризи. Те това искат. Истината нито им е интересна, нито забавна, нито пък се яде.
Чудно ми е журналистите, които така лековато пренебрегнаха солидарността с колегите си и се (гулю-гулю-гулю-гулю) юрнаха след Копейкин, че да си хванат синхрон, да го питат нещо и да „си свършат работата“ въпреки всичко, как ли си представят бъдещето и как тогава ще „си свършат работата“ въпреки всичко, ако Копейката хване повече власт и започне да използва прокуратурата, полицията, открехне вратата на Белене?
Сигурен съм, че не са се замисляли, а и не им се вярва да е възможно. Ама, разбира се, то е невъзможно. Докато не стане възможно. Така работят нещата. Историята помни.
…
Има и нещо като глоба за разбивача на жълти павета, фирмата строител на бъдещето, фирмата заличител на културно наследство. Първо ми хрумна, че се гаврят с жълтите павета, защото са символ на София, а София има много врагове в провинцията. Докато се смеех на това си хрумване, все пак не забравих, че колкото и да е забавна тая мисъл, има и няколко тъжни подслоя, като например: те толкова си могат. Не само фирмата, а и тези в общината. Подозирам, че дори един ден да решат да работят в полза на града и хората (едва ли, но ей така – хипотетично), няма да могат, защото толкова си могат. Не са само рушветите и корупцията. ТЕ НАИСТИНА ТОЛКОВА СИ МОГАТ.
И още нещо ми хрумна. И аз не знам защо. Ако ми кажат: даваме ти едни 17 милиона, ама ще трябва от тях да вложиш и в ремонт нещо, да кажем, че ще прибереш, освен официалната печалба, от завишени цени и от скрити недоизпълнени дейности, и раздути фактури, та ще прибереш едни 3-4 милиона, ама от тях ще ни бутнеш на нас един милион. Остават ти чисти 2-3 милиона. Ама има риск да се разпискат журналята (Копейката още не ги е пратѝл в Белене!), ще трябва да върнеш – като „глоба“ и ремонтни дейности – едни 800 хиляди. Ама това е най-лошият сценарий. Та в нааааай-лошия сценарий ще ти останат към милион и двеста – два… Как ти се струва?
Та се питам, ако ми го кажат това, как ли ще постъпя?
Не знам и аз защо се сетих за това.
…
Междувременно Украйна печели. Печели сериозно. И руската федерация е сериозно разклатена, а режимът на путин – най-вече. Види му се краят. Четирихилядниците у нас ще се хванат за палците скоро… не, всъщност друго ще се случи. Ето какво ще стане: като спрат парите и заплахата от господаря, когато спре да ги захранва и да ги плаши, че може да се самоубият (или в по-малък мащаб – да бъдат разкрити: зависимостите им; снимките им с… те си знаят кого и какво; банковите им сметки; разни други неща, с които ги държат), когато всичко това липсва и им замирише на позор, ще станат първи врагове на режима („…че можем да се справим и без "Газпром". Ако "Газпром" бъде използван като оръжие - не, благодаря.)
Може и дисиденти да се пишат. Какво? Виждали сме го вече.