Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония постигна съгласие около имената на Цар Самуил, Св. Кирил и Методий и други личности.
“Най-важното е, че истината все пак става публична в РСМ. Това нещо се е случило през 2019 г. Тогава е постигнато съгласие за общо честване, редакция на учебниците и изобщо на информацията по отношение на събитията от Средновековието. Това е първото нещо, а второто е – защо, след като това нещо е постигнато като съгласие, става публично достояние. Ето отговорите на това - защо в един момент се стигна до блокиране на започване на преговорите на РСМ за членство в ЕС и онези, които не разбираха българската позиция, сега би трябвало да им стане ясна“. Това каза в интервю за БНР журналистът Любчо Нешков.
“Нищо не се е случило, не е имало нито заседания, нито нищо, след като Българи даде зелена светлина в края на месец юни. Новината в случилото се вчера е, че съгласието, постигнато преди три години, стана публично. Остава да стане факт, освен за медиите, да влезе и в учебниците, и в публичното говорене в страната. Това е много по-важно от една пресконференция и едно изявление на съпредседателя на тази комисия“, посочи още той и допълни:
“Правителството трябва да приеме препоръките и след това да поиска изпълнението им, както и да наложи контрол дали това нещо се спазва. Това е технологията и начинът, по който работи комисията. Това са и нещата, заложени в договора от 2017 г. Надявам се да не се чака лятото на 2025 г., за да се съобщи, че първите учебници с новите неща са вече факт в страната. Македонското общество има нужда от тези неща, не България.“
“Винаги съм подчертавал, че в съседна Македония става въпрос за някаква масова истеризация, за институционална омраза и фалшификация към нас и институционална конфронтация. Докато това нещо не бъде променено, трудно ще имаме нормални взаимоотношения и трудно страната ще тръгне по пътя на евроинтеграцията“, казва още той в интервю за “12+3“.
Той коментира дефиницията, че “цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за българско царство“, така:
“Сигурно другата част се отнася до учените от Скопие и от Белград, а всички останали смятат това, което смятаме и ние и целият научен свят. Това е един класически пример за това, което се случва в страната – страхът да се каже истината. Тези хора в продължение на десетилетие са си изкарвали хляба, парите и титлите, твърдейки, че това е Македонско царство, че цар Самуил е македонец и в момента същите тези хора, които са фалшифицирали документите, трябва да кажат в едни момент, че нещата не са така.“
Препоръките към българските учебници – какво се иска от нас?
“Не успях да разбера точно, говореше се за реципрочност във взаимоотношенията, сякаш България също е кандидат за ЕС. Но това е резултат от атмосферата, която се създава в РСМ, че страната е жертва“, посочва още Нешков.