Бай ти Ганьо ми отваря очите за господин Славчов

Отдавна е било времето, когато с политика у нас са се занимавали политиците. Отвикнали сме. И някои (предимно външни наблюдатели) се чудят защо певци и шоумени, разказвачи на вицове се маскират като политици, при положение, че знаят колко е повреден и объркан народът и по погрешка може да ги сложи да управляват. 

Горките случайни наблюдатели не разбират, че това е била целта. Наивни. Будали. 

Повредени сме, защото когато последно политици са се занимавали с политика в България… е било по царско време – и нямам предвид Симеон царо-премиера с ДС резба, а баща му. Демек: отдавна. 

После, поколения наред българите са навиквали с политика да се занимават чобани, та не е чудно, че не им прави впечатление, когато разказвач на вицове направи правителството да си говори самò. А и понеже, нашенецът не е много обичлив към политиците, сега доволно потрива ръце, мислейки си, че шоуменът е навредил на политиците и министрите, без да си дава сметка, че мишената на последствията е той самият. Да бръкнеш в контакта един път, да кажем, е глупава грешка. Да бръкнеш още 486 пъти след това обаче е медицински феномен от сферата на психиатричните девиации, който тепърва ще се изследва от учените. Тая болест или „състояние“ ще го кръстят Bulgaricus Tapiricus. 

Но аз се отплеснах. Дойдох всъщност за друго. Дойдох да ви разкажа за срещата си с един велик мислител на нашето време (и няколко времена преди него). И как той ме запозна с истините в тоя живот. 
…

- Каквото и да ти говорят, да знайш, за пари става дума – поясни ми бай Ганьо, като отпи от кафето, дето ме примоли да му го платя, че си беше затрил портфейла нейде. Примлясна с доволство, пà се облегна назад и засука мустак, а под мустака лъскаше една крива усмивка. – Докато дъвчат Македонията, не три, а три пъти по три милиарда ще турат у джеба. Ти не ги гледай, че са таквиз замузени тия, не са прости те, ше знайш! Ей ги, виж как хубаво викат по македонскиот вопрос, а как тихо говорят за милиардите, а? И после, не е верно, кай, министърът, не съм, кай, искал тия и тия пари, нѝ лук ял, нѝ лук мирисал, а! 

- Ама той нали обеща да се бори с корупцията? – подех аз без желание темата, защото предчувствах накъде ще тръгне този разговор. – Знамена се вяха, песни се пяха, патриотизъм се маза на дебело. 

- Кой това? Славчов ли? – пита ме бай Ганьо. – А-а-а… Абе, ти недей се прави на идеалист и на дръж ми шапката. Той това, той онова, сèки ербап, знае да се прави на какъвто не е на чужд гръб. Я, да те питам аз тебе, ако те извика другарката Мутра… - запъна се бай Ганьо – Муфа… Му-тра-фо-но-ва – бавно нареди името ѝ по срички той – пà те погледне с оня ми ти поглед, как Кадиров гледа коза, пà да те питам аз тогава как ще си идеалист и патриот, и не знам какво!

- Абе прави си и ти, бай Ганьо, ама…

- Няма „ама“, какво „ама“? Не е балама Славчов, не е. Знай той де е келепирът, а не идеали-мидеали… бошлаф работа. 

- Знам, знам, ама все пак. Да беше обещавал пò на дребно ли, знам ли? Че така – много грозно седи работата сега, след всичко, дето се случи. 

- Абе ти… уж така окумуш ми мязаше, пък голям будала ще излезеш – цъкна с език бай Ганя и пак отпи от кафето. А глътките му такива големи, че с една преполови чашата, с втората я свърши. – Ама не ти фàщам кусур. Че за къде сме ний без будалите? А? – засмя се той, та чак масата се разклати. – Я, да ми викнеш още едно кафенце, аз докато се разходя до онуй място – каза и бутна масата, та да стане. 

Като се върна, кафето го чакаше на масата, а в чинийката имаше и бисквитка. 

- Я, глей – каза той и мигом бисквитката изчезна. Примлясна доволно и ми смигна – Таз да не ми е хвърлила око, че с бисквитки ме черпи – кимна с глава към сервитьорката. – Ще я преслушам аз нея после. – Завъртя лукаво главата наляво-надясно бай ти Ганя и все с оная крива усмивка под мустака. – За какво говорехме преди?

- За господин Славчов – подсетих го.

- А, да. „Той ни обещава“, кайш ти, „Той за корупцията, той това, той онова“, викаш, а? Ами той да не е будала, като тебе, бе, че да ги прави нещата, дето ги приказва? Таквиз се приказват, че да те избере народът, а не да си режеш после своя си келепир наистина. То е така с добрите идеи, чуйш какво ти разправям, аз ги разбирам работите. Това ще направя, кай, онова ще направя, ама после… по стъпките на предните всите, те щом келепира са удряли, дето се вика, са отъпкали пътеката. Що да вървиш встрани? Добрите идеи са, за да те избере народът за водач ужким, а после си правиш каквото си знайш. Онез у Москвата, през седемнайста, да не са изпълнили каквото са обещали? Ами! Бой и глад. Ама преди това – "власт на народа", "другарят Маркс написа", "равенство", това-онова, да намажеш филията на народа с приказки. Те за това са добрите идеи. Че кой ще ти ги следва наистина после бе, будала! Избират те, пà си прайш квот си знаеш! 

- Знаеш, бай Ганьо, кое ме дразни още? Три парламента лично закопа, а таман имахме шанс да тръгнем по европейския път напред. 

- И пет, ако трябва, ще закопае, ти него не го мисли, не е балама бай ти Славчов. Ами ти гледай тебе си, че с тия приказки за „европейския път напред“ за никъде не си. Виж там, ти работиш с писане, въртиш думичките, не можеш ли да се намърдаш и ти нещо на трена на популярните? – усмихна се бай Ганьо и все едно с очи ме пита: „А и за мене нещо да понапишеш, а?“ – Ще ги забаламосаш нещо читателите с Македонията. Историята, че ни крадат. Понеже хлябът ний ще им го крадем, та да не гледат насам. Да гледат натам. Че то, история, не мож я пипна, не мож я помириса, откъде я подхванеш, таманиш си я както ти удобно. Ще кажеш: историята ни крадат, ще кажеш нещо за славното минало, за велики царе нещо, за мъртви хора и работи ще пишеш, дет не мож ги пипна.

- Македония не я ли дадохте вие на руснаците едно време да я харижат на сърбите?

- Ей-й-й-й, голям си досадник, не мож се говори с тебе, да знайш! – пресуши си и второто кафе бай Ганя на екс, стана, бутайки масата две-три педи настрани, покашля се и пое към парламента отсреща. А за сбогом пак реши да ми даде малко от неговия акъл: - Да се опомниш с твоите европейски глупости, че им мина модата. Беше тая работа с Европата, вече не е модерна. Преди 20-30 години ги разправяхме и ние тия европейски приказки, ама сега е друго. Сега в другата посока е модерно да се гледа и Европата ни е враг. Ще се научиш ти, ще се научиш. Ай със здраве и благодàрим за кафето!