По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души, или с 1.1%. Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година. Това съобщиха от Националният статистически институт (НСИ).
През 2021 г. се проведе 18-о преброяване на населението и жилищния фонд в страната. По предварителна оценка от Преброяване 2021, очакваният брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.
Една от основните задачи на преброяванията на населението е да се установи реалният брой на лицата пребиваващи на територията на страната. Ето защо в годините след преброяванията се правят преизчисления на населението въз основа на резултатите от проведеното преброяване и данните за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за съответните години.
След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен на базата на преброеното население. Преизчислението ще обхване десетгодишен период, като ще бъдат ревизирани и основни демографски индикатори. В съответствие с проекта на Национална статистическа програма, първи окончателни данни от Преброяване 2021 ще бъдат представени и публикувани след 1 октомври 2022 година.
Раждаемост
Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2020 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 11.2‰, следват Кипър - 11.1‰, Франция и Швеция - по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2021 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 432 хил., като спрямо предходната година намалява с 20 хил., а спрямо 2011 г. - с 218 хиляди.
Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2 897 през 2020 г. на 3 015 през 2021 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2320 през 2020 г. на 2 278 през 2021 година. Половината (49.4%) от ражданията през 2021 г. са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока поредност. Тоталният коефициент на плодовитост3 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2021 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58, като нараства с 0.02 спрямо 2020 година. През 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете остава непроменена спрямо 2020 г. - 27.5 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.6 години за област Сливен до 30.5 години за област София (столица).
Смъртност
Броят на починалите през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност4 - 21.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19.4%.
Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отчитат от НСИ.
Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). През 2021 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰), отколкото в градовете (19.2‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.