Историята на Ямбол започва още преди създаването на българската държава, ама докога ще оцелее под напора на съсипията, е въпрос без ясен отговор. Областен център е, но дори в централната градска част на Югоизточното селище, през което се вие живописно Тунджа, има красиви стари сгради, които са занемарени, пусти с избити прозорци, без живот. Така е и в малкото Елхово наблизо. Буквално и преносно става въпрос за забравен свят, както се е казвал преди един от местните вестници.
Плодороден край е това, а можеше и да е богат и много по-населен, ама...не е.
На близо 7 км Севрозападно от областния център се намира тракийския античен град „Кабиле”, който е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Според мен е задължително всеки родител с национално самосъзнание да заведе децата си до това място, където и нагледно може да се види един от центровете на древна Тракия. Ако не разполагате със собствен превоз, можете да ползвате организирани екскурзии, каквито предлага фирма solimo, напримел или пък други туристически агенции. За съжаление обаче от 70-те години на миналия век досега са разкопани едва 30% от артефактите на цялата площ. Защо е така? Сигурно защото и това е част от общата незаинтересованост на управляващите през годините да развиват и обогатяват културен туризъм у нас.
Кабиле, сн. Уикипедия
В България няма ценни ресурси, но имаме чудесна плодородна земя и богата унаследена култура. Както е известно и двете не се използват стратегически за развитието на нашата държава. Нарочно не се спирам на историческите и археологични данни за „Кабиле” – тях всеки може да си ги намери и прочете, ако се интересува от това.
За проблемите, поради които съсипваме всичко ценно по нашите земи, трябва да се пише непрестанно, според мен. Защото все някога и отнякъде трябва да спре тази разруха и умишлена съсипия. В този контекст припомням, че настоящият председател на парламентарната комисия по култура г-н Тошко Йорданов е родом от Ямбол и ако иска може да помогне на своите чрез логистична дейност за запазване и съхранение на културните институти и старите къщи в града. Малцина са родните политици, които се помнят и след активната им дейност. Но неговите съграждани и техните наследници има повече шанс да му бъдат признателни и да го уважават.
Целенасочено през изтеклите години културата се подценява и унищожава.
Общите ни пари се харчат за какво ли не, но бюджетът за култура продължава да е срамно и унизително нисък, та дори комшиите от РСМ заделят повече за съхранение на духовността и националното си самосъзнание.
Кабиле, сн. личен архив
Разрухата не е само на „Кабиле”, а и на културните институции, на музеите в градовете. Никога музейните работници не са получавали завидни заплати, а сега вече, след пандемията още повече, наложени са и нови, драстични съкращения. Вече за да видите античния град или да посетите някой музей, трябва да се обадите предварително на някой от малцината музейни служители, историци, да дойде да ви отвори и запознае със свидетелствата, запазени до днес.
Каква бе почудата ми, когато гидът ни разказа за един дървен мост, направен по европрограма насред древното селище и зарязан ей така, защото бил изтекъл петгодишният срок на проекта, а и парите свършили... То на мен не ми стана ясно и за какво са прахосани въпросните средства, тъй като към днешна дата съоръжението е напълно неизползаемо и само грозно стърчи насред могилата.
Вероятно липсата на пари е оправданието и за занемарената археологичска дейност и на територията на „Кабиле”. А може би и поради някои особености на археолозите, които като „будни орлици” бдели над всеки „свой” обект и ревностно не допускали там да копаят други техни колеги! Въобще по нашенско сме царе на оправданията за несвършена работа.
Местни хора ми разказаха, че част от занемарата на града е и поради унищожението на казармите, известни сред населението като някогашния „Триъгълник на смъртта”. Военните и семействата им напуснали областта. Сега предишните поделения са обрасли с всякъкав вид бурени. През годините щяха да ги превръщат в музеи, в незнам си какво, така с лакърдии до миналата година, когато един холдинг купи на търг част от „Пехотинските казарми”, но все още всичко е занемарено.
Входа на запустелите казарми в Ямбол, сн. личен архив
А помните ли историята и подвизите на 29-ти пехотен Ямболски полк!? Всички трябва да се червим пред паметта на славните български войни, пред дедите ни.
Елхово ми се видя още по-смалено, вече има-няма 10 000 души население. Красиво, слънчево, но пусто и безлюдно, а в самия център самотно се извисява скулптурата на големия наш актьор Велко Кънев, който е роден тук .
Сн. личен архив
По земите на Индже воевода, Кара Кольо и Стефан Караджа днес „царуват” мизерия и бедност. В етнографския музей на града с някогашното красиво име Яница, видях запазен стар брой на местния вестник „Забравен свят”. И днес това име е актуално и вярно за този регион.
Сн. личен архив
Разказах ви накратко какво видях, защото не знам за вас, но мен ме е срам от всичко това.