В първата неделя на Великия пост - Православна, когато Църквата празнува тържеството на истинската вяра над иконоборческата ерес и на другите преди нея ереси, в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" бе отслужена тържествена архиерейска Света литургия. Негово светейшество българският патриарх Неофит взе молитвено участие в богослужението, а в края на Божествената света литургия благослови събралото се множество православни християни, съобщиха от Българската патриаршия.
Тайнството Евхаристия бе възглавено от Мелнишкия епископ Герасим - главен секретар на Светия синод, в съслужение с Белоградчишкия епископ Поликарп - викарий на патриарха, и с духовници от Софийската епархия.
В края на Светата литургия бе прочетено посланието на патриарх за Неделя Православна, в което се казва: "В какво обаче се състои това тържество на Православието, което празнуваме днес? Кое е онова, което честваме сега, когато светът, в който живеем, все повече се отдалечава от вечните истини и ценности на православната християнска вяра, и дори нещо още по-лошо - когато православни воюват против православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че трябва да търсим това тържество другаде, че то е тържество от друг характер, коренно различен от земните ни представи за сила и могъщество. Тържеството на Православието е по своята същност тържество на Божията правда над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко желание за надмощие, и в това именно е неговата сила и вечна истина. Православието - това е тържеството на Божието Откровение за света и човека над всяко изопачаване на това Откровение, над всяка подмяна на вечната Божия истина с човешко умуване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3)".
Празникът на Неделя Православна е установен през 842 г. при византийския император Михаил Трети и майка му, благочестивата царица Св. Теодора, и при Св. Методий - патриарх Цариградски.
В днешния неделен ден Църквата възпоменава всички изповедници на Светата православна вяра, Светите Игнатий Антиохийски, Киприан Картагенски, Атанасий Велики, Николай Мирликийски, Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, Лъв Велики и Флавиан Изповедник, на отците от седемте Вселенски събора, преподобните Максим Изповедник и Йоан Дамаскин, Светите Константинополски патриарси Тарасий, Методий и Фотий, светителите Григорий Палама Солунски, Марк Евгеник Ефески и изповедници, отци и учители на Църквата, подвизавали се за нея.
Българската православна църква отдава чест днес и на благоверния и равноапостолен княз Борис-Михаил, на благоверните княз-мъченик Енравота-Боян, на цар Петър и на княз-великомъченик Йоан-Владимир, на равноапостолните славянобългарски учители Методий и Кирил, и на техните ученици Климент и Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий, на преподобния наш отец Йоан Рилски чудотворец, на Светите наши отци Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски, Висарион Смоленски, на преподобните наши отци Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински, Теодосий Търновски, Димитрий Басарбовски и Паисий Хилендарски, на Светите 26 Зографски мъченици, на Светите мъченици Георги, Николай и Константин Софийски, и на Света великомъченица Злата Мъгленска, както и на всички безбройни Свети новомъченици, пострадали от гоненията на безбожниците, и на всички православни Светейши патриарси и преосвещени архиереи, които са отминали от тоя свят в доброто изповедание на вярата, на свещенослужителите и монашестващите, на Христолюбивите управници и на Христоименитото воинство, които са положили живота си на бойното поле за православната вяра и отечеството.