Точно на днешния ден, от всички възможни дни, руската посланичка казва, че България не е мишена, но това може да се промени…
Предупреждението е оглушително.
Още никой политик или политически фигурант не е поискал среща с нея, въпреки че Русия конкретно (макар сега да се опитва да извърти този факт) посочи България и Румъния поименно, когато трябваше да разясни кои страни визира, говорейки за границите на НАТО от 1997 г.
Кремълските служители обичат символите и датите. Не случайно Георги Марков е убит от КГБ на рождения ден на Живков. Политковская е убита на рождения ден на Путин.
Днес – на Деня за почит към жертвите на комунизма – руската посланичка говори за пръв път така официално и публично по темата с конфликта с НАТО (част от който сме и НИЕ!!!).
„Според мен, правителството ви постъпва правилно като не се изказва много рязко по тази тема. Това не е игра на България“.
Това потупване по главата ли е? Какво е?
„Игра“…? За нея това е „игра“?
Не е наша „игра“ ли?
По силата на всички международни договори е НАША работа, защото НИЕ СМЕ НАТО! Не само сме в него, но и СМЕ него. Както е и всяка страна-членка.
Знаете ли, че паметникът на окупационната съветска армия, който се издига над паметника на Левски, над всички паметници на Левски и Ботев, на загиналите български герои… този същият паметник има видеонаблюдение и патрулките го обикалят нощем, за да го пазят от вандали? Има организирана охрана от МВР.
А знаете ли, че паметникът на жертвите на комунизма, жертвите на същата тази окупационна армия, НЯМА охрана и видеонаблюдение?
И вандалите го обругават.
А относно това колко не сме „мишена“… Винаги сме били. Още преди Освобождението Русия си е харесала тази част от света, за да я „освободи“. И войната е била не за освобождение, а за това един господар и окупатор да смени друг. С променлив успех са имали влияние, докато накрая – 1944 г. – са се намерили правилните продажници, които са използвали ситуацията с Втората световна и са продали България на Кремъл.
Знаете ли, че Лукойл все още не плаща данъци в България, защото – на хартия поне – всяка (!!!) година излиза на загуба, въпреки че е почти монополист на пазара?
Ето ви един интересен цитат от Свободна Европа: „Звучи като огромен и успешен бизнес. И той наистина е огромен. Години наред „Лукойл Нефтохим Бургас“ е фирмата с най-високи приходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. Компанията има и господстващо положение на пазара, както установи антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И въпреки това руският гигант "Лукойл" не печели, а губи пари в България. Поне така е на хартия“.
Ето ви >>>ТУК<<< целият материал… много е интересна цялата история от 1963 г., през идването на Лукойл в България по времето на Костов, та до днес.
...
Когато СССР обявява война (обявява война – набийте си го в главите това!) на България, правителството тук е оглавявано от Константин Муравиев. То е на власт една седмица – от 2 до 9 септември.
Важно е да се запомни ето тази хронология на събитията: България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно още сме с нацистка Германия, щом не обявяваме война (!!!) и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…
По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с Кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България.
На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. Пълен политически и исторически абсурд!
И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко.
И точно днес, на Деня за почит към жертвите на комунизма – руската посланичка ни казва, че не сме мишена, но… това може да се промени.
Много ми е интересно другите държави от Алианса как гледат на нас. Какво ли мнение имат? Какво ли уважение предизвикваме у тях?
...