Нищо демократично няма в прилаганият от всички партийни организации у нас принцип, ръководствата на организациите да уволняват, отстранят или с две думи - да се отървават от неудобните за тях членове. Партийните вождове не понасят живот извън матрицата, само лицемерно за пред избирателите говорят за обратното. Те никога не са чували за Волтер нито, че едно от най-важните човешки права, е правото да бъдеш крив.
Шампионка в тази остракираща дейност е председателката на БСП Корнелия Нинова. Публична тайна е, че тя не търпи инакомислещите и с помощта на свои верни васали от Националния съвет и Изпълнителното бюро успя първо да промени устава на столетницата, а после да отстрани всички неудобни от ръководството на партията.
Един по един на удобно за нея разстоние бяха пратени Димитър Дъбов, Михаил Миков, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и др. Последен бе остракиран Кирил Добрев, а от карето на вестник "Дума" със замах бяха премахнати Велислава Дърева и Велиана Христова, журналисти с дълга практика и ярки пера, които поне запазиха правото си да пишат във вестника.
Председателката не си поплюва да маха от БСП всеки, който не мисли като нея или й се противопоставя, твърдят дружно довчерашните знакови социалисти. Както е тръгнало, скоро Нинова комай ще има възможността да дръпне последна шалтера на БСП на излизане, защото партията се срина като влияние в обществото, а на последните избори едва докара до четвърта позиция с 10.21% от гласовете, като за тях са гласували 267 816 избиратели. Съвсем новата партия на шоумена Слави Трифонов плътно ги следва с пренебрежимо малка разлика.
Такъв изборен резил на левите в последните над 3 десетилетия, не се помни.
Нинова уж подаде оставка, ама действията й показват, че комай няма желание да си тръгва от "Позитано"20. Мнозина предричат фалит на партията под нейно ръководство, но да видим...
В другите две системни партии ГЕРБ и ДПС никой не се осмелява да каже нещо лошо за лидерите си, така че те са си в комфорта на своята матрица без сътресения.
"Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" са нови формации, в които засега на преден план личат приятелство и колегиалност между членовете, които повече се стремят към солидарност, а не към разединение и подливане на вода.
Виж, в "Демократична България", които са се самоопределили като демократи и градска десница, нещата май не са такива, каквито се представят публично. Повод за това твърдение, е разправата с Методи Лалов, един от уважаваните наказателни съдии, преди да свали тогата и да се захване с политическото строителство.
Бившият съдия рискува кариерата си под егидата на Темида и бе избран за общински съветник в СОС, впоследствие той стана независим градски избраник. Малко преди изборите на 14 ноември м.г., Лалов си позволи открита критика срещу ръководството на "Да, България". Тогава не му направиха нищо. След време той написа в социалната мрежа нещо, което е известно отдавна, но никой не се мори да прекрати тази порочна практика, защото години наред всички партии се облажват така. Ето какво написа бившият магистрат:
"Призовавам Христо Иванов (Да, България), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владислав Панев („Зелено движение“) да вземат най-сетне политическо решение общинските съветници от „Демократична България“ в СОС да престанат да получават по над 2000 лева на месец (над 24 000 лева годишно), без реално да полагат съответен труд за участието им в СОПФ, СОАПИ и ОГФМСП /общински фирми за приватизация, инвестиции и подкрепа на малки предпхриятия – бел. ред./. Нали обещавахме и обещаваме да сме носители на промяната, а не да бъдем част от „Коалицията на софрата“ в СОС.
Призовавам общинските съветници от „Демократична България“ – Грети Стефанова, Симеон Ставрев и Тома Белев (СОАПИ), Марта Георгиева и Веселин Калановски (СОПФ) и Яна Тодоранова (ОГФМСП) да напуснат незабавно тези общински структури или да се откажат от незаслужените пари.
От самото начало в СОС настоявам тази кражба да се преустанови, а благодарение на мен тя беше намалена наполовина – от 4000 лева месечно на 2000 лева месечно. Половин кражба, обаче, също е кражба, поради което непрестанно настоявам – на вътрешнопартийни срещи и публично, това да бъде преустановено. (Моето несъгласие с нея, както и борбата ми за спазване на устава, са в основата на партийната стигма, на която съм подложен.)
И ако преди оправданието на лидерите на ДБ беше, че ДБ няма субсидия, а средства от СОАПИ, СОПФ и ОГФМСП могат да служат за издръжка на партиите в коалицията, това вече не е така. Отделен въпрос е, че е недопустимо разходване на средства за каквато и да е цел, включително партийна, щом и самото получаване на средствата е недопустимо.
Преди близо година беше сформирана работна група с участие на представители на всички политически групи в СОС, както и на Борис Бонев, в която участвах и аз. Получената информация показа ясно и категорично, че броят на общинските съветници в СОАПИ, СОПФ и ОГФМСП, както и получаваните там възнаграждения са умишлено раздути, а тези структури съществуват, за да може общинските съветници да си добавят тлъсти суми към възнагражденията. Така се купува послушание, така се осигурява колаборация между управляващи и опозиция.
Всички участници в работната група, които са и вносители на доклада, гласуван на заседанието на СОС, с изключение на мен гласуваха „за“ запазване на сегашното положение, както и за това общинските съветници да продължат да получават безобразно високи възнаграждения, макар и намалени наполовина от досегашните (имената на вносителите на доклада са видими на снимката долу).
Гражданите са на улицата поради наличието на такива „схеми“, в които участват хора от всички политически групи, а и т.нар. „независими“. Тези схеми няма как да съществуват с моето знание и съгласие, включително мълчаливо и затова ще продължа да пиша и говоря по темата до постигане на справедливо решение в полза на обществения интерес."
След това изявление, Методи Лалов бе изключен от ДБ, а затова съобщи самият той неотдавна. Както и призна, че смятал сам да се оттегли след Националната им конференция, на която се очаква да се гласува оставката на лидера Христо Иванов. Той обяви, че ще се оттегли от ръководството, заради лошите изборни резултати, които подредиха ДБ едва на предпоследното 5-то място, малко преди анатемосваните от тях - "Възраждане".
Спрях се само на последните случаи по темата за матрицата на партиите и отхвърлянето на различното мнение от това на ръководството, за да не отегчавам с излишна статистика.
Къде във всичко това виждате демократичност?
Срещу матрицата лицемерно говорят от тези партии, но те с удоволствие си живеят в нея и очевидно не мислят да излизат от там. За тези партии не са валидни красивите, но само пожелателни думи на Волтер: Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш. Както и, че едно от най-важните човешки права, е правото да бъдеш крив.