Защо избирателите у нас се отвратиха от партиите и политиката и имахме най-ниската избирателна активност от близо три десетилетия насам? Младите ли определиха този състав на НС? Разпада ли се единствената лява парламентарна партия, наследницата на БКП-БСП? Знаково ли е поведението и говоренето на лидерката на социалистите Корнелия Никова? Разговарям с доц. д-р Татяна Буруджиева, политолог, преподавател, бивш депутат от БСП.
Изборите бяха уникални по свой начин - гласувахме за трети път в една година и това се отрази както на самите партии и кампаниите им, така и на избирателите. Политиците явно няма с какво интересно повече да привличат вниманието на хората. В тази кампания видяхме вялото им поведение. Това повлия на мотивацията на гражданите да гласуват, които гледаха едни политици, на които им беше сякаш все едно какво ще се случи. Липсваше плам и енергия, които да увлекат хората.
Друга причина за ниската избирателна активност бе несъмнено четвъртата вълна на Ковид и здравната криза, в която живеем. Хората са притеснени от всекидневните облъчващи информации, с които медиите ги засипват за броя умрели.
Интересен факт е, че на този вот по-младите определиха състава на парламента кандидатите за балотажа за президент, и аз смятам, че това е уникално.
Голяма част от българите и този път не припознаха лицата, партиите и каузите, които да ги провокират да гласуват. Изборите сега се печелят от преразпределението на гласовете между самите партии, от отлив от едни партии към друга, но няма привлечени нови избиратели.
Новият субект в състава на НС "Възраждане" не е нова партия, позната е в обществото. Тя има шанс на тези избори, поради разпада на останалите партии и ниската избирателна активност.
В парламента има 7 партии, но според мен, нито една не донесе нова енергия за обществото.
Виждаме, че последваха оставки на лидерите на партиите. Тенденциите в единствената лява парламентарна партия - БСП, са ясни от години. Намаля членската й маса чрез въведените преки избори там от Нинова и от 250 000 души, членовете станаха близо 80 000. Съвсем очаквано е редуцирането и на широката фенска маса при тях. От няколко години текат скандали и разделения, вътрешна опозиция, ръководство и прочее разломни процеси.
Лошият резултат на БСП се дължи и на факта, че състоянието на организациите по места не е добро.
Мисля, че процесите в партията са по-дълбоки, от видимото на повръхноста - как лидерката се опитва да овладее структурите.
Нейното въздържане от директна и ясна подкрепа за президента Румен Радев за балотажа в неделя, е знаково в политиката. Между двамата има някакво напрежение. Факт е, че Нинова преди петилетка лично доведе и наложи Румен Радев в БСП.
Но пък връзката на членовете на партията с дадена личност и идея и подкрепата за нея, не минават през председателката на организацията. Левият избирател има отношение и към ИК на президента, въпреки Нинова. Говорим за широко мотивиране, а не за централизираното управление на БСП. Това, което се случи, е повече знаково и символично, отколкото да има електорална тежест. Когато една партия има електорална криза, се търсят нови лица.
БСП е важно да си отговори на въпроса каква партия иска да е - дали масова, или парламентарна. Предстои много работа за оздравяване на самите структури, за да може да се излезе от тази криза.
Смятам, че е изключително важно да гласуваме и да участваме в изборите. Ниската избирателна активност е шамар, който самите ние си ударихме. Не наказахме политиците. Само постигнахме още по-ниско качество на демокрацията ни. Важно е да излезем за дадем гласа си в неделя, защото легитимността на един президент, в голяма степен зависи от това колко хора са гласували за него.