Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков за индиректната критика на Русия срещу Китай за ролята му в Сирия. Проф. Чуков е известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
Статията на бившия сирийски дипломат, понастоящем съветник на руското МИД Рами аш Шаир, със заглавие „Приплъзване към химерите“ в руския вестник „Завтра“, привлича вниманието на експертите по Близкия Изток.
В регионалните анализаторски кръгове възприемат тезите, застъпени в материала като истинския поглед на Москва към ситуацията в Сирия и особено като оценка на състоянието на сирийската политика и икономика. Аш Шаир казва това, което руските дипломати мислят, но не казват. Наред с унищожителната критика към Башар Асад за незачитането на опозиционните гласове, неспазването на резолюция 2254 на СС на ООН /гласувана от Русия също/ се усеща силна ревност към режима в Дамаск по отношение на външните контакти. Усещат се подозрения към Асад, че за последния е достатъчен само поглед от Вашингтон към Дамаск и сирийското правителство ще промени курса. В материала се говори, че вече такива тайни контакти са установени /дори и с Израел/, но посредством „съмнителни посредници“. Най-интересна е обаче частта, в която се чете директната критика към Китай. Подозрение има към посещението на китайския външен министър в Сирия, което съвпада с встъпването на Башар Асад за поредния си президентски мандат. Аш Шаир отбелязва, че настроенията в Сирия са такива, че
все повече погледи се обръщат към китайските пари,
вследствие на унищожителната икономическа криза. Нещо повече, с раздразнение съветникът на Сергей Лавров отбелязва, че дори по улиците на Дамаск вече билбордовете с прокитайска възхвала започнали да подменят тези с проруска. Авторският материал на сириеца на руска служба, е ясен сигнал към Дамаск, че Русия не смята да играе втора цигулка в Сирия. Тя не би отстъпила мястото, което зае след военната си интервенция през септември 2015 г. в арабската страна. Видимо е
изнервянето на Русия спрямо събитията, които протичат на сирийска сцена.
Не става въпрос само за политическите и икономическите, но и за военностратегическите. В тази светлина може да се обясни за пръв път медийната интервенция и подробното описание на ръководителя на Центъра за помирение в Хмеймим, Латакия генерал Вадим Кулик на израелската бомбардировка на 19 юли 20121 на ирански склад с боеприпаси в селището Сафира, близо да град Алеппо. Руският висш офицер твърди, че руските системи Pantsir – S и Buk-M2 са свалили седем от осемте изстреляни ракети. До този момент руската ПВО не се беше задействала, но също така и нямаше руски коментар на тези приблизително 50 израелски атаки през 2020 г. срещу ирански цели на сирийска територия. Ключов момент в обясненията на ген. Кулик е, че израелските самолети са прелетели над КПП Танаф на сирийско-иракската граница, където е ситуиран американски гарнизон. Анализатори считат, че посланието е, както към Израел, така и към САЩ да стоят далеч от Сирия и особено от Башар Асад. Някои израелски медии прибързано заявиха, че „Русия е сменила правилата на играта в Сирия“. Само два дни по-късно израелски самолети бомбардираха ирански конвой с много точни оръжия в Кусейр, провинция Хомс, насочен към ливанския Хизбула. Според сирийската информационна агенция САНА тогава се е включила единствено сирийската ПВО. За руски съоражения не се говори. Всички тези събития говорят за
нарастването на недоверието между Москва и Башар Асад.
Всичко това става на фона на задълбочаващата се икономическа криза и почти пълната изолация на режима. Очевидно Русия започва да подозира Асад във възможна промяна на курса /думата „предателство” е повторена нееднократно в статията/ и да го ревнува дори от най-близките си съюзници – Китай и Иран.