Вчера депутатът Йордан Цонев попита в пленарна зала на каква база е изготвен и съставен българския наказателен списък "Магнитски".
Цонев поиска изслушване на финансовия и на икономическия министър във връзка с прилагането на списъка. Той постави за разглеждане в парламента и темите за критериите по повод участието в списъка, изготвен от служебното правителството, и защо в него има двойни стандарти.
От ВАС вече три пъти отсъдиха, че черните списъци по „Магнитски“ са незаконни, но това е само част от фона, на който ще се случват бъдещите евентуални изслушвания на двамата министри. А във въпросите, които постави Йордан Цонев, има резон, защото не може да има справедливост, без да има елементарно спазване на правила и минимална доза честност. Обществото трябва да научи цялата истина.
Многото въпроси
Много са въпросите, които се завъртяха в публичното пространство, но повечето се съсредоточиха около попадналите в списъка, извадените от него и никога непопадналите там. Въпрос обаче виси също и около това защо има разлика между двата списъка, които условно наричат „американския“ и „българския“ или иначе казано: списъкът на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на министерство на финансите на Съединените американски щати и списъкът на свързаните фирми, които попадат под ударите на закона „Магнитски“, публикуван от нашето Министерство на финансите.
Трай си, да не станеш „виновен“
На много високо ниво намери отражение и един битов страх на българите – че, ако съобщиш за престъпление, полицията може да те нарочи за съучастник или направо за виновен, което кара мнозина да си премълчават, когато станат свидетели на побой, грабеж или нещо друго, за да не ги въвлекат, особено когато престъпникът е много богат или влиятелен и има връзки, с които да притисне свидетелите, че да ги дискредитира. Братята Боян Найденов и Цветомир Найденов бяха най-първите и засега единствени, които подадоха сигнал срещу Васил Божков до прокуратурата.
Всичко, което последва като разследване срещу избягалия в Дубай бизнесмен, беше започнато от този сигнал. Те разкриха, че са заплашвани с убийство от Божков, а след това свидетелстваха срещу него и разкриха схеми и конкретни криминални практики. Повече от ясно беше, че каквито и партньорства да са имали някога с него, са били прекратени. Братята Найденови и баща им Стефан обаче попаднаха в черния списък на „свързани“ с Божков.
Разликите между „американския“ и „българския“ списък
„Кой не попада в „българския“ списък?“ е много интересен въпрос, който се конкурира само с въпроса „защо не попада там?“.
В „американския“ списък логично фигурират жената на Васил Божков – Елена Динева, както и синът му Антон Божков. В „българския“ списък обаче ги няма. И това е меко казано „странно“. Справка с Търговския регистър сочи, че над 200 са свързаните с Божков лица, които липсват в „българския“ списък.
Това е един от въпросите, на които ще е добре министрите да отговорят.
Интересно е и изваждането на фирма „Интралот“ от „българския“ списък. Тя е собственост на гръцкия милионер Сократис Кокалис, който много години е бизнес партньор на избягалия в Дубай бивш хазартен бос.
„Интралот“ е на българския пазар през дъщерната си „Билот“, с която участва в „Еврофутбол“ (държи 49%), участва и в „Евробет“ (също 49%), съдружници пак с по 49% са в Националната лотария – в „Лотери Дистрибюшънс“ ООД и „Нешънъл Лотери“ ООД. Управителят на последните две – Николаос Арсенополус – е заличен като такъв на 8 февруари 2021 г.
За справка: братята Найденови са прекратили отношения с Божков година по-рано – през март 2020 г. Боян Найденов е отстранен от длъжността управител на "Еврофутбол" още на 9.07.2019 година, а на 25.03.2020 година Найденови прекратяват участието си в "ЕВРОСЪДРУЖИЕ" ООД, като те реално са имали 16%, което ги прави миноритарен съдружник, сочат данните в Търговския регистър.
От МФ обявиха, че „списъкът може да бъде допълван или коригиран при получаване на нови данни“.
Гръцката „Интралот“ я извадиха от черния списък, Найденови – не. Причина не е посочена, очакванията към изслушването на двамата министри така стават още по-големи, защото неизвестните в „трилъра“ стават прекалено много и оставят голямо пространство за спекулации, че някой някого притиска заради интереси. Факт е, че липсва яснота за механизма, с който се определя докъде да стигне обхватът на „българския“ списък. Самият финансов министър увери, че работната група по приложението на "Магнитски" у нас, изготвила българския списък, ще се събира всяка седмица. Към момента няма данни групата да е заседавала през последния месец.
Ами „Българско лято и субсидиите?
Още няколко въпроса остават, но за тях пък съвсем липсва оптимизъм, че ще получат своя отговор, а именно: Какво ще се случи със субсидията на партията на Божков „Българско лято“? Ще стане ли така, че издирван по 19 обвинения официално си прави партия и тя започва да получава държавна субсидия? Със или без „Магнитски“ този въпрос е повече от важен и от отговора ще могат да се направят много заключения за състоянието на „свободното падане“ на демокрацията. Също така: как ще подходи държавата с футболния клуб „Левски“, който дължи 14 милиона на Божков?
Но най-вече и преди всичко трябва да се изясни кой и как вади и слага фирми и лица в „българския“ списък и защо има такива разлики с „американския“. Отговорите или ще изчистят съмненията, или от „съмнения“ ще ги превърнат в „доказателства“, че някой притиска и нагажда списъка за лични нужди и интереси.