Проф. Пламен Киров е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер. Разговарям с него за конституционните възможности за съставяне на правитество в обстановка на силно нажежени политически страсти.
Конституцията определя ред за формиране на правителство, уреден в главата за президента на републиката, в чл.99.
Всяко новоизбрано Народно събрание трябва да се конституира, т.е. избраните депутати да положат клетва, да си изберат председател на НС и зам.-председатели и да обособят парламентарни групи, които са форма на политическата организация на народните избраници, участвали във вота с една листа. Всяка партия с минимум 10 представители може да формира своя група. Така е, защото при нас изборната бариера е 4%, а те от 240 депутати, са точно 10 души.
Избирателите определиха в бъдещето Народно събрание да има 6 парламентарни групи,
тъй като 6 партии преминаха 4% бариера.
Най-много представители в НС ще има ИТН – 65, след тях е ГЕРБ-СДС със 63-ма. Когато се конституира парламента, президентът стратира процедурата по съставяне на парламентарно правителство. След консултации с партиите в НС, той връчва проучвателен мандат на най-голямата група. Този проучвателен мандат се дава на кандидата за премиер, а не на партията и в 7-дневен срок кандидатът за министър -председател трябва да докладва на държавния глава дали е готов да състави правителство или не е, като решава три групи въпроси.
Първата е политическата програма на правителството, втората е структурата на МС и третата са министрите, които ще предложи като свой екип. Ако в този срок кандидатът за министър-председател успее да се справи с трите групи задачи, той докладва на президента, който от своя страна съобщава на НС кандидатура и започва парламентарната фаза.
В нея първо се гласува за министър-председател, след това по негово предложение, ако НС го одобри, гласува и за състава на министрите. Така се формира парламентарното правителство, което незабавно полага клетва пред събранието и поема изпълнителната власт.
Ако първата по численост парламентарна група не успее, се предоставя възможност на втората по численост. Процедурата е същата. Ако и тя не успее, то в 7-дневен срок президентът връчва проучвателен мандат на някоя от следващите парламентарни групи. Може да е на третата, а също може и на 6-тата. Президентът има право на преценка след втората по численост група.
Ако се провали и третият опит, президентът разпуска Народното събрание, насрочва в двумесечен срок предсрочни избори и назначава служебно правителство. Само, ако остават три месеца да края на мандата на президента, то той не може да разпусне НС, ама насрочва предсрочни избори и назначава служебно правителство. Но парламентът си остава в мандат, защото предстоят в срок да се проведат президентски избори.
Хипотетична възможност да се запази настоящето служебно правителство съществува, но е твърде хипотетична, тъй като никой официално не е правил такива заявки, нито пък министрите са изявили желание да останат. Но ако някоя от политическите партии предложи състава на действащото служебно правителство за избор, вече като парламентарно правителство, то настоящето може да се запази. Трябва да се гласува в НС като служебният министър-председател се предложи за парламентарен такъв и по негово предложение се гласува състава на кабинета.