За да преглътнем това, което ни се случва ни трябва ракия. Много ракия. Ракия за всеки, включително и децата. Иначе няма преглъщане. Честно, не знам кое е събитието на седмицата, това че Герб загубиха изборите или, че Има такъв народ обяви виждането си за кабинет.
Представената ни идея за промяна е някак… нелепа. Направо звучи като фалшива новина. Това, претопленото, което ни се предлага като управленски елит, що ни е? Че ние си имахме всякакви недоразумения до оня ден. Имахме министър с кучешки уклон и предан поглед. Цяла плеяда нелепици. Където и да се обърнем не виждаме елит, а фалш, ужас и потрес.
В момента се нуждаем от водачи, а не от креатури.
Броя на езиците и дипломите няма никакво значение особено, ако притежателят им се е компроментирал с решения и действия. Ако е наджапал в корупцията – още повече. Също ако е плувал в блатото на политиката под друг флаг. Онези човеци, които ходят да гласуват, правят разлика между наемник и патриот. От наемник водач не става. Наемникът може да води само други наемници, защото интересите им съвпадат. Да, ама няма народ от наемници.
За водачи трябват ни хора с душа и сърце.
Не с диплома за душа, а с истинска такава.
Ако не знаете къде да ги търсите – подсказвам:
Водачите не се явяват на кастинг.
Водачите не ги одобряват.
Водачите мислят за оцеляването и благополучието на тези, които водят.
Теорията, че който има повече пари, е по-водач не е вярна.
Това, че познаваш някого отдавна, не го прави водач.
Проваленият водач също не е водач.
Така, че победители, мислете като светкавица, защото времето работи срещу вас.
Доверието е най-крехката валута.
Гледам предизборните резултати и разбирам, че ми е все тая. Защото не намирам конструктивна разлика между лошо и нелепо. Ако живеехме във Вестерос, Джофри щеше да е заменен с Рамзи и историята щеше да приключи с масово увеселително обезглавяване на всички основни герои.
Ако ли пък в този гигаскеч се залага на хумора – не! Смешката не се получи. Направо води до смяна на канала.