Дебне ли ни продоволствена криза и защо сме най-зле в ЕС в сектора животновъдство? Броят на животновъдните ферми в България за периода 2005-2016 година е намалял със 72 процента, като сме рекордьори в целия Европейски съюз. Това написа неотдавна Гардиън . При пилета, крави и свине спадът е над 80 процента. Има ли решение този проблем или той ще се задълбочава? Разговарям с ветеринарния лекар, бивш министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав Найденов.
Основновната причина за спада в животновъдството, е в дефекти на селскостопанската политика в цялост на Европейския съюз. Тези недостатъци са в няколко програмни периода на съюза и те са в това, че политиката дава предимства на зърнопроизводството пред останалите сектори, а животновъдството пък е най-пострадалият отрасъл от всичко това.
Като министър на земеделието заедно с други колеги от съюза не веднъж сме алармирали и настоявали за времето напред тази порочна практика да се промени. Недостатъците не бяха отстранени, съществуват си и за настоящия период от 2021 до 2027 година.
Не зная дали можем да коментираме, че е
въпрос на силно лоби от страна на сектора „Зърнопроизводство”,
но лъвският пай от европомощите продължава да е насочен към него. На заден план е животновъдството. Важно е да се знае, че над 60 на сто от телешкото месо в целия ЕС се внася. Това е свързано с продоволствената сигурност на страните от съюза. Ако недай Боже имаме отново криза като тази с ковид и границите се затворят, то държавите не могат да си осигурят необходимите количества месо, което е продукт от първа необходимост.
България е първенец в негативната статистика за кризата в животновъдството.
Освен общият проблем в ЕС – грешната продоволствена политика, при нас има и други причини. Ние сме най-бедната държава, особено Северозападната част , с огромен демографски проблем. За съжаление загиват цели села и чисто физически няма кой да отглежда животни. Не по-малък е проблемът със затриването на специализираните селскостопански училища, които произвеждаха кадри като механизатори, ветеринарни техници и т.н..
Когато бях министър се опитвах да компенсирам ниските ставки с национални доплащания, но има таван, който се поставя за всяка страна – членка. Имах спорове с тогавашния финансов министър Симеон Дянков, но осигурявахме доплащания за животновъдите, безлихвени кредити за закупуване на животни и на фураж. Но ако на европейско ниво не се реши проблема в общата селскостопанска политика, то в отделните страни е много трудно поединично да се справят с тези проблеми. И лошата тенденция на повсеместен спад в животновъдството ще продължи да се задълбочава.
Говори се за компенсации на щетите, поради коронакризата, но за животновъдството пак не се казва нищо, то е изоставено най-назад. Така че
най- лошите резултати и черните статистики за нашата страна тепърва предстоят.
Надявам се скоро да имаме конституирано редовно правителство, което да направи серия от стабилизиращи мерки в селското стопанство като най-неотложната, според мен, е да се внесат работници отвън. Инвеститорите са изправени пред проблема да нямат работници, които да отглеждат животните. Няма и кой да управлява машините за обработка на земите.
Държавата трябва да помисли за внос за работна ръка. Имаме малцинства в Молдова и Украйна, може и от Македония, а България е привлекателна най-малкото, защото е член на ЕС. Също така е важно да се възстановят професионалните земеделски училища там, където това е възможно. Смятам също така, че държавата може да ангажира да работят онези малцинствени групи, които не се трудят, а получават социални помощи.
На животновъдите трябва да се даде конкурентно предимство в проектите по програмите за развитие на селските райони. В момента се отварят мерки за закупуване на селскостопанска техника, но предимство получават отново зърнопроизводителите, които могат да покажат данни за по-големи стопанства, а животновъдите пак изостават. Затова не можем да виним ЕС, тъй като програмите за развитие на селскостопанските райони се правят локално от всяка страна-членка.