Законът за специалните разузнавателни средства. Кой и как може да бъде подслушван у нас? Допустимо и законно ли е подслушването на политици? Темата коментира пред БНР генерал-майор Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба.
"Много е трудно да се каже какво се случва. Ние не сме хората, които бихме могли да дадем отговор на този въпрос. В момента боравим с хипотези. От тази гледна точка ми се струва малко опасно това, което се случва, защото темата обрасна с твърде много коментари. Рискуваме да я профанизираме и да създадем много черно име на структурите, които се занимават със специални разузнавателни средства. Нашите служби и без това нямат кой знае колко високо доверие. Трябва да бъдем много внимателни, защото СРС-ата са едно изключително важно и силно оръжие за борба с престъпността, което не бива да очерняме с лека ръка", изтъкна той.
Ген. Гяуров коментира и кадровите промени в МВР.
"При всяка смяна на властта, независимо от типа правителство, твърдя, че и служебният кабинет има всички правомощия на избрания от парламента. Всяка смяна на властта е свързана с кадрова промяна, особено в това министерство, което изисква изключително доверие от страна на министъра в служителите, с които е обграден", посочи бившият директор на Националната разузнавателна служба.
Темата коментира и Светлин Михайлов, експредседател на Софийския градски съд, командирован съдия в Апелативния съд.
"Изправени сме пред ситуацията да коментираме хипотези на две твърдения на публични фигури. На 20 май тази година, съпредседателят на “Демократична България“ Атанас Атанасов обяви, че около 30 политически лица, в това число и лидери на партии, са били подслушвани, а малко след това служебният вътрешен министър Бойко Рашков потвърди това и обяви, че в ДАНС се унищожават материали, свързани със случая. Едно от основните неща в тези твърдения беше, че назначеният от президента служебен премиер е бил сред подслушваните", посочи Михайлов.
Ние като общество не сме видели нищо повече от две твърдения на две публични фигури, добави той.
"По-интересното в случая е появата на вълна от коментари по така изнесените предположения. Дали е вероятно да са подслушвани политици, по нашите географски ширини – това не е изключение. Ако беше нещо извън правилата на играта, тогава нямаше да има изтичане на записи в медиите. Защото тези записи бяха на политици и всички ние си спомняме за тях. Дали се унищожават копия от записите, каквото беше едно от твърденията на служебния премиер, това също е твърдение, няма доказателства. В Закона за специалните разузнавателни средства има предвиден ред, по който и при наличието на условията, посочени в Закона, да се извършва унищожаването на тези записи. По-важното и необходимо за развитието на обществото е да се разкрие въпросът, ако е налице такова подслушване, което е извършено от органите на властта, оторизирани да извършват тези неща, кой е наредил това подслушване спрямо хора, за които липсват в публичното пространство дори журналистически твърдения, че са извършили тежки умишлени престъпления, които предпоставят използването на специални разузнавателни средства по отношение на тя.", обясни Светлин Михайлов.
Попитан дали е честа практика у нас подслушването на хора от политическия елит, магистратът отговори:
"Трябва да направим едно разграничение. Разликата между законосъобразното подслушване на лица, които са заподозрени, че извършват или подготвят да извършват тежко умишлено престъпление. И подслушването, чието проявление се осъществява под формата на подхвърляне на медиите на флашки със записи. Разрешеното извършване на подслушването от страна на властта на политически опоненти – категоричното ми мнение е, че това е укоримо. И ако бъде извършено, излиза извън всякакви представи за демократично общество", заяви Михайлов.