Започва регистрирането на кандидатите за президент на Иран и целият свят с любопитство следи процесите в тази стратегически важна близкоизточна държава. По този повод за novini.bg коментира проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.
От 11.05 до 15.05 ще се подават документи за участие в президентските избори в Иран. Предвижда се те да се проведат на 16 юни 2021 г. Настоящият президент Хасан Рохани няма право на трети мандат, тъй като по конституция държавният глава не може да има повече от два последователни такива.
След подаването на документите в министерството на вътрешните работи, специален орган, наречен Комисия за защита на конституцията, разглежда и допуска кандидатите. Очевидно причина за това е броят на кандидатите, които през годините достигаха до хиляда души. Сред тях имаше екзотични кандидати като например дете на 12 години. Критериите, изработени от КЗК са обект на спор с настоящия държавен глава Хасан Рохани.
Последният искаше да бъдат променени настоящите, но парламентът, доминиран от консерваторите, не допусна това. Редица експерти считат, че те подсказват
желанието на духовния ръководител аятолах Али Хаменей да контролира напълно избирателния процес.
Според обявата на КЗК, публикувана миналата седмица, номинацията на претендентите ще бъде ограничена в следните условия:
- Възраст между 40 и 75 години;
- Притежание на диплома за минимум магистърска степен или еквивалент;
- Притежание на поне четири години административен опит;
- Чисто криминално минало;
В този контекст КЗК ще допуска и кандидати, които са били министри, губернатори на провинции, региони или кметове на градове, чието население е било не по-малко от два милиона жители, а също така офицери, най-малко с чин генерал.
Тези критерии стесняват силно възможностите на крилото на т.нар. реформатори.
Сред тях е фаворитът на настоящия президент, сега действащият министър на транспорта Мохамед Джахрами, които е на 37 години. Не са ясни и възможностите на настоящия външен министър Мохамед Зариф. Неговото име също се завъртя като кандидат на това течение. През последните две седмици изтече запис, който имаше по-скоро стойност на компромат, в който Зариф критикува ликвидираният от американски дрон Касем Сюлеймани и руския външен министър Сергей Лавров.
Наблюдатели са скептици, че реформаторите биха се преборили с консерваторите.
Настоящият парламент се доминира от последните /88%/ срещу едва 6% от техните опоненти. Не е ясно доколко преговорите във Виена за иранската ядрена програма и респективно /евентуалното/ смекчаване на санкциите, наложени от САЩ, биха повлияли на настроенията на избирателите. Някои експерти предполагат, че САЩ ще се опитат да постигнат някакви резултати в това отношение до началото на юни, когато иранците трябва да гласуват. В същото време западни коментатори отричат двата процеса да имат пряка връзка. Прави впечатление, че преговорите във Виена са изключително динамични, независимо че за Иран и САЩ са индиректни и се осъществяват чрез европейско посредничество.