Защо привнесената отвън председателка на над стогодишната БСП Корнелия Нинова се инати и не подава оставка, въпреки много лошите изборни резултати на партията? Докъде доведоха нейните лични разправии и двойният аршин, с който мери, когато "прочиства" червената партия от "стари издънки"? Мит ли е вече демократическият централизъм - един от основните идейни принципи в тази партия и стана ли БСП вождистка организация? Разговарям със Станислав Владимиров, кмет на миньорския град, един от малцината градоначалници от квотата на соцпартията. Той е на 41 години, четвърто поколение социалист, завършил е УНСС, беше депутат от 2017 г. до 2019 г..
Изглежда се изисква специфичен "талант и майсторство" да постигнеш такава тежка загуба, която си е чиста катастрофа за БСП. И това падение става след като последните години бяхме в опозиция, а не на власт - знайно е, че управлението носи тежести. Отговорност за загубата на БСП на тези избори персонално носи Корнелия Нинова, не бива под този знаменател да слагаме цялата партия. През последните години всичко, което тя пожела, се случи в партията. Разчистваха хора, които й тежаха, които мислеха различно,
Корнелия Нинова овладя партията на всички нива.
Ето поради тази причина тя трябва да носи персонална отговорност. Рефренът, че все някой за нещо й пречи, трудно може да впечатлява някого занапред. Надявах се да прояви достойнство, доблест и уважение към партията и след обявяването на изборните резултати да подаде своята оставка. БСП даде много на Нинова. За съжаление обаче с голямо огорчение видяхме, че доблестта е рядко качество в българската политика. От тук нататък пред нашата партия предстоят тежки дни, защото с това свое поведение председателката показва, че не й пука за нас. На следващи избори не предполагам, че ще постигнем по различни резултати от тези сега.
Трябва да променим устава на БСП,
за да може да се прелее малко енергия на партията ни, която в момента е абсолютно демотивирана. Саморазправите на Нинова с много от колегите я обезкърви. Тя селектирано чистеше уж компрометирани хора, уж онези, които пречели на развитието на организацията, но същевременно видяхме, че покрай нея останаха хора като Румен Овчаров, Борислав Гуцанов, Бриго Аспарухов и др., които са от по над 30 години в партията, ама явно точно те не й пречат. Този двоен аршин, прилаган от председателката, не доведе до нищо добро. БСП се отличаваше преди от останалите партии по това, че решенията винаги се вземаха по силата на демократическия централизъм, т.е. отдолу нагоре. Винаги е имало разговори в нашите структури, не сме били лидерска партия, имаше идеология и истински послания. За съжаление вече
БСП върви към вождистка, малка партия,
която не знам дали въобще ще е интересна на политическия терен. Такава катастрофа като сегашната, аз не помня. Когато сме имали тежки загуби преди, сме излизали от управление. Но през последните години ние сме в опозиция. Дадохме цялата власт на Корнелия Нинова да променя партията така, че да ни позиционира на политическия терен добре. Но ето че вместо това сега вървим стремглаво надолу. Липсата на морал и на визионерство при нея отчетливо проличаха. Аз лично смятам да поискам персонална отговорност от председателката, дължа го на себе си и на паметта на моите предци, които са дали живота си за тези идеали.
Използването на Изпълнителното бюро за параван, за някаква изтривалка,
не прави чест на Корнелия Нинова. Структурите по места са гневни, бесни, демотивирани и не виждат никаква перспектива с този лидер. А глупостите, на които се наслушахме на пресконференцията на БСП, ни приравняват към политиците, които винаги търсят някакво извинение за своята немощ. Вместо моята партия да излъчва модерни, визионерски послания, които да припознават повече млади хора, слушаме само оправдания.
Тъжно ми е, че станахме за смях и подигравки в цяла България, заради ръководството на БСП.
Предстоят трудни дни пред страната ни. За съжаление повечето ни политици демонстрират, че при тях водещо е егото им, а не разума и широко скроеният поглед. Това е огромен проблем за развитието ни. Надявам се да дойде поколение от политици, които ще мислят повече държавнически, отколкото само за собственото си кариерно развитие.