Престъпленията в горското стопанство се превръщат във все по-сериозна заплаха за околната среда. По данни на Интерпол, всяка година те генерират оборот от над 100 милиарда евро от международна търговия с незаконно добит дървен материал.
Въпреки огромните си мащаби, горската престъпност може да бъде ограничена чрез обединяване на техническата експертиза на неправителствените организации с опита на правоприлагащия сектор. Това е било отбелязано по време на международен виртуален семинар, организиран от природозащитната организация WWF с участието на Програмата за екологична сигурност на Интерпол, TRAFFIC и Client Earth, съобщават от природозащитната организация.
Проучване, базирано на анкети и интервюта и проведено от WWF на територията на България, Румъния, Сърбия и Украйна, е показало, че проблемите, с които се сблъскват държавите в източноевропейския регион в борбата си срещу бракониерските сечи, са доста сходни. Въпреки че този тип престъпления се възприемат като един от основните рискове пред околната среда и водят до укриване на данъци, реалните мащаби на явлението все още не са известни. Пълните данни засега са неясни, като съответно липсва методология или стратегия за борба срещу този тип престъпност.
Предстарвители на Интерпол са обърнали внимание на различните етапи от веригата за доставки на дървен материал, през които преминава престъпната схема. Те започват от получаването на фалшиви позволителни за сеч и свършват с пласмента и продажбата на готовите дървени продукти.
Позволителните за сеч могат да бъдат получени незаконни чрез измама, подкуп, както и чрез пробив в сигуността на киберсистемата на органа, който ги издава, отбелязва БТА.
Дърводобивът може да бъде извършен в защитена територия без разрешение, а транспортът - да се осъществи без транспортен билет, чрез използване на един и същ билет за различен вид дървесина, както и чрез подкупване на длъжностни лица с цел безпрепятствено преминаване през контролно-пропускателните пунктове.
От Интерпол отбелязват, че преработката на този материал може да се приеме като "пране" на дървен материал чрез смесването на легално и нелегално добит такъв. Наблюдава се и некоректно деклариране на количеството дървесина, постъпващо в предприятията за преработка на дървесина.
Следващата част от незаконната схема е износът, който би могъл да се изпълни чрез неточно деклариране на вида на дървесината с цел избягването на високи данъци, липса на сертификати за CITES, както и многократното използване на стари разрешителни. Има проблеми и при вноса - некоректно деклариране на произхода, вида и количеството дървен матириал, липса на сертификати и лицензи, както и на подходящи разрешителни.
По отношение на вътрешната търговия често е характерна злоупотреба с нормативни пропуски в законодателството. Същевременно готовите продукти се продават без или с фалшив сертификат, както и с фалшива декларация за вида и произхода на дървесината, от която са изработени.
Държавите в региона имат на разположение няколко технологични инструмена за борба с нелегалните практики за дърводобив - GIS платформи, мобилни приложения, онлайн портали като wildlifetradeportal.org, resourcetrade.earth и trade.cites.org. Те могат да разчитат е на подкрепа от страна на правоприлагащия сектор, както и на сертификационния орган FSC, на който също могат да бъдат докладвани престъпления в горскостопанския сектор. Но за да бъдат тези технологии по-ефективни е необходимо по-тясно сътрудничество между институциите, смятат от WWF България.
Вижте това видео от нашия архив с коментар на земеделския министър Десислава Танева: