Проф. Пламен Киров е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер. Разговарям с него по актуалната тема - съществуващото законодателство дава ли възможности за граждански контрол върху изборния процес в степен, която да не буди подозрения за спекулации и фалшифициране на гласоподаването?
Граждански контрол върху изборния процес съществува още от първите избори за ВНС 1990 година. В гласоподавателния процес могат да участват наблюдатели от неправителствени организации, които се регистрират в ЦИК и им се издават удостоверения. Те присъстват в деня на вота в избирателните секции, включително и при отчитане на резултатите. Грешно е да залитаме в посоката всеки избирател да е контрольор.
Гражданите могат да наблюдават изборния процес като следят дали след приключването на гласуването СИК са залепили протокол от преброяването пред секцията, където са пуснали бюлетината си. Т.е. всеки може да се запознае с резултатите и после да проследи, когато се публикуват тези резултати от ЦИК дали съвпадат с огласените от протокола на секционната комисия. Ето това е законовата възможност активните граждани да проследят процеса. Сега се чуват много гласове от извънпарламентарните партии за заснемането на вота, но както вече имах възможност да коментирам и пред ваши колеги смятам, че
видеонаблюдението може да се осъществява само по закон,
т.е. с въвеждане на норма в Изборния кодекс. В нея трябва изрично да се посочи кой и как ще организира заснемането, каква ще е процедурата и по какъв начин данните от него ще се съхраняват и публикуват. Ако всеки снима както му дойде, после може да се явят съвсем различни записи и ще настане пълен хаос, защото ще възникнат спорове за достоверността на записите, затова дали не са манипулирани и т.н. Снимането не може да стане с решение просто всеки да го прави, както му скимне. Това го няма никъде по света. Виж, има страни, в които по законодателен път е въведена възможността за видеонаблюдение при отчитането на изборния резултат. Например така е в Русия - до всяка секция има камера, която предава в реално време. Но както знаем, пак някои твърдят, че там резултатите са манипулирани.
Възможен ли е контрол върху МВР и ГРАО - основни играчи във вота -
- също трябва да се регламентира по закон и може да стане само по вътрешноведомствен начин. Няма как да контролираме направата на фалшиви документи, гледали сме разследвания, че има цели печатници за целта. Трябва да се проверяват твърденията за неистински документи, защото иначе всеки може да излезе и да твърди каквото му дойде наум. Няма как гражданските организации да контролират издаването на лични документи. Такива наблюдения може да се правят само по вътрешен ред и правила, разписани в закон, за да може ясно да се превантира желанието на някои да правят фалшификации.
Няма как българите в чужбина да имат неограничени възможности за гласуване
те са в друга държава и това е сам по себе си ограничаващ фактор. Ако се върнат в родината си, както ги призова един политик /бел.ред. Валери Симеонов/, ще имат равни права с всички останали гласоподаватели. Но щом са на територията на друга държава, е разбираемо да съобразяват това условие, според възможностите на нашите представителства там да организират процеса. Няма как да се постави знак за равенство в условията тук и там. Спокоен ли сте за честността на вота, който предстои в България, ме питате. Още от 1990-та година се занимавам с избори и затова ще ви отговоря така - спокоен съм дотолкова, доколкото ще трябва да констатирам, че има нарушения на изборния процес.