След като председателката на БСП отстрани един от знаковите и влиятелни социалисти - Георги Гергов, последва огромен скандал в редиците на 130-годишната партия. Това е поредната кадрова кавга в БСП в рамките на няколко месеца, преди това бяха крамолите с евродепутатката Елена Йончева, с президента Румен Радев и с кмета на Перник Станислав Владимиров. Самият Георги Гергов заяви пред мен по телефона: "Възмутен съм и като човек и като член на партията, ще коментирам в понеделник, нека първо излезе решението на НС. Разберете ме в каква ситуация съм, не го пожелавам на никого. Но животът продължава, а Корнелия Нинова не е партията". Какви са политическите знаци, които бележат БСП в навечерието на вота и защо не извлича дивиденти от политическото напрежение в страната - говорим си с преподавателя по политология в Алма матер д-р Страхил Делийски.
Разделителните скандали в БСП не са отскоро, започнаха още преди прекия избор на г-жа Корнелия Нинова за председател в партията, продължиха и като че ли се засилиха след като я избраха. Онова, което тя и хората около нея наричат консолидация, сякаш изглежда като центробежно разбягване. Нинова и кръгът й говорят на различен език от този на симпатизантите на партията и широката политическа публика у нас. Няма да е пресилено, ако кажем, че живеят в паралелни политически светове. Целият патос в поведението на Нинова няма много общо с онова, което обществото очаква от БСП.
Има някакъв фундаментален проблем в поведението на ръководството на соцпартията в момента.
Да погледнем един очеизваждащ факт - управляващата партия получава рани върху публичния си имидж и доверието към тях. ГЕРБ никога преди не са били в такава тежка ситуация. Което и социологическо изследване да погледнем, ще видим, че близо 70 на сто от хората у нас търсят алтернатива. Това се усеща и на всекидневно равнище. На този фон обаче имаме една опозиция, която не може да помръдне напред. Това е брутално доказателство, че в БСП нещата не са както трябва.
Явно е, че там за добро състояние на партията се смята да няма проблеми около лидера. Ама това не може да удовлетворява партийните стремления. И предполагаемият провал на партията на предстоящите парламентарни избори става все по-вероятен. После съм сигурен, че такова поражение няма да се адресира към Нинова от хората около нея. Въпреки че след като се саморазправи с всички инакомислещи в БСП, най-нормалното нещо би било тя да носи отговорност за всичко, което се сучва в тази организация - за електоралните резултати на партията, за състоянието й и т.н.
Има дълбок проблем в БСП. Той не е толкова явно изказан може би, но силно се усеща. Просто БСП я няма, освен за хората на г-жа Нинова.
Георги Гергов е една доста противоречива фигура както в БСП,
така и изобщо в политиката у нас. Той едва ли е човекът, който може да се определи като голям генератор на доверие за партията. Не са добри резултатите на изборите през последните години в Пловдив за органзацията му. НО. Явно е, че разправията с него няма нищо общо с уставния ред, документите и добрите практики. Да разчиташ, че можеш да се саморазправиш с един човек без съд и присъда, не е белег за партийна, организационна, всякаква култура.
Дали е Гергов или някой друг, не е толкова важно, защото
големият проблем е, че в БСП не останаха авторитетни лица.
Авторитетите в политиката изобщо са проблем. Но една претендираща за лява, социалистическа партия, по дефиниция би трябвало да гледа напред, в бъдещето, да разказва политиката в категорията на перспективите и на мечтите, ако щете, и затова трябва да има такива хора. БСП дълго време успяваше да оцелява в тежки моменти, защото имаше авторитети, подготвени хора с експертиза и политическа харизма. Сега това го няма. То рефлектира на експертно ниво, на равнището на публичните говорители. Там няма хващаща сърцето и душата голяма идея, която да се разказва. Ама няма и хора, които да я разказват.
От доста време насам сякаш българското общество показва, че има нужда от една добра, силна лява партия. Но Корнелия Нинова и хората около нея не показват, че разбират това.