На прага сме да изпратим една от най-тежките за човечеството години за последните десетилетия. От времето на Втората световна война светът не е изпадал в толкова остра санитарна и икономическа криза, каквато преживя международната общност в последните дванайсет месеца. Без никакво съмнение цялата 2020-а година мина под диктата на пандемията от COVID-19, която не просто промени ежедневието ни, но и до съществена степен обезобрази идеализираната ни представа за света, в който живеем. Стотици правителства въведоха невиждани от поколения рестрикции и "нови правила на играта", които превърнаха целия свят в един своеобразен пандемониум, в който сякаш най-осезаемо властваха безпокойството, страхът, гневът и най-вече объркването сред глобалното население.
Но събитията, случили се по света и у нас в последните 53 седмици, не свършват само и единствено с пандемията, макар COVID-19 да се оказа съпътстващият фон на всичко останало. И така, какво значимо се случи през отминаващата си 2020 г. вижте в следващите редове на кратката ретроспекция на Novini.bg
Януари – Един призрак броди из света – призракът на мистериозната пневмония.
Както споменахме вече, цялата 2020-а година мина под диктата на пандемията от COVID-19. Всичко започна едва в самото начало на тази година. Буквално още не бяхме забравили махмурлука от изпращането на 2019 г., когато световната преса внезапно прописа и проговори за "мистериозна пневмония" в Китай, която вече бе започнала да поваля десетки души в град Ухан.
Така за невиждано отрицателно време загадъчният вирус напусна пределите на Китай и скоро след това и в други точки на света регистрираха първите случаи на мистериозната пневмония. Непознатият дотогава коронавирус плъзна, съвсем очаквано, първо по азиатските страни – Тайланд, Южна Корея, Непал, Сингапур, Япония, Виетнам, Хонконг, Макао.
А още преди да е изтекъл първият месец от новата 2020 г., COVID-19 вече бе акостирал в САЩ, Австралия и Европа. На територията на Стария континент Франция бе първата държава, която потвърди за първи три случая на вируса – един в Бордо и два в Париж.
От Техеран обещаха вендета на всички, замесени в убийството на Солеймани.
Февруари – В Италия настана "Ад", у нас се зададе НОЩ
Подобно на януари, февруари също мина под знака на COVID-19 с множество нови случаи, жертви на заразата и все повече възникващи огнища на инфекцията. За жалост Италия се превърна в първата най-критично засегната страна в Европа, а център на заразата се оказа северната провинция Ломбардия.
Припомнете си първия брифинг на НОЩ малко след учредяването му на заседание в Министерски съвет:
Март – Когато Международният ден на жената роди лошия вестоносец
По ирония на съдбата първите потвърдени случаи на новия коронавирус у нас (в Плевен и Габрово) бяха оповестени навръх Международния ден на жената – 8-и март, от председателя на НОЩ ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, който в края на април изрече една от емблематичните си фрази, че "лошите вестоносци ги убиват", тъй като дотогава именно той бе натоварен със задачата да информира обществеността за последните актуални данни относно заболеваемостта у нас, смъртните случаи и дали се предвиждат нови противоепидемични мерки.
За жалост три дни по-късно в страната бе регистриран и първият смъртен случай вследствие на заразата – 66-годишна жена, която издъхна в столичната болница "Пирогов".
В същия този ден в Турция пък бе потвърден и първият случай на COVID-19 в страната.
Третият месец от годината ще запомним и с безпрецедентните мерки за ограничаване разпространението на COVID-19, когато на 21-ви март бе забранен достъпът както до парковете и градинките в столицата, така и качването до Витоша.
Април – КПП-та, отворени църкви, загубата на Милен Цветков и... радиационен фон
Като продължение на противоепидемичните правила от март, с наближаването на Великден властите затегнаха дори още повече мерките и по този начин за Възкресение Христово пътуваха само тези с основателна причина. Всички останали бяха връщани от органите на полицията на изходите от София и големите областни градове в страната.
В навечерието на великденските празници се разрази и разгорещен дебат относно това дали православните храмове и църкви да останат отворени и да приемат миряни, или да последват примера на църквите в близките до нас държави и да затворят. В крайна сметка след продължителни разговори между държавата и Светия синод се взе решението църквите у нас да останат отворени за Великден и да може всеки, който поиска, да посети Божия дом.
От своя страна свещениците увериха премиера Бойко Борисов, че всички противоепидемични мерки, разписани от здравните власти, ще бъдат спазвани стриктно от всеки храм в страната, в това число и постоянна дезинфекция на иконите.
Трагичната смърт на популярния журналист отключи вълна на съпричастност и гняв не само в медийните среди, но и в цялото ни общество.
В момента няма никаква опасност за България, дори и теоритична. Ще бъдете известявани периодично за радиационния фон в България, защото в момента няма нужда от внасяне на допълнително напрежение сред българите, разясни тогава ген. Мутафчийски.
Упражненото полицейско насилие над Джорд Флойд за пореден път постави под въпрос дали някогашната мечта на Мартин Лутер Кинг за равноправие между хората от всички раси и религии всъщност някога изобщо се е реализирала в американското общество, повече от 50 години след смъртта му.
В резултат от събитията се роди движението "Животът на чернокожите има значение" (Black Lives Matter), което осъжда всякакви прояви на насилие и омраза спрямо хора с тъмен цвят на кожата.
На предстоящите президентски избори през август Лукашенко печели шести пореден мандат начело на Беларус, което отприщва дори още по-голямо недоволство сред сънародниците му, а ЕС и много други страни не признават резултатите от вота, посочвайки, че гласуването е било опорочено и манипулирано.
Разбира се, все пак не липсваха и летовници от чужбина, като първият чартърен полет от Нидерландия бе посрещнат лично от тогавашния министър на туризма Николина Ангелкова на летището в Бургас.