Даниела Горчева е дългогодишен издател и редактор. От 1990 г. живее в Холандия. Тя е магистър по българска филология и история от СУ „Св. Климент Охридски“. От 2003 г. е издател и главен редактор на „Диалог“ - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят.
Коментарът тук е съставен от две нейни скорошни публикации в социалната мрежа, които публикуваме с нейно съгласие. Заглавието е на редакцията.
Четох в холандските медии (но не го видях в българските) за интересно научно изследване на Университета в Белград, което обяснява някои загадки около начина, по който функционира мозъкът на вярващите в световните конспирации. За някои хора маските не са маски (предпазно средство по време на пандемия), а са част от световен комплот.
Защо е така? Какво се оказва? Изследвани са около 500 души с поредица от тестове, свързани с ковид-пандемията и простите въпроси/отговори:
вярно/невярно.
След това на групата от хора са предложени тестове с логически и математически задачи, в които интуитивният отговор е неверен.
И какво се оказва: че
хората, вярващи в комплоти и световна конспирация, свързана с ковид-19, се представят ужасно зле на теста с логическите задачи.
Защо? Защото те виждат връзки между нещата, където такива връзки няма, а не виждат и не разбират логиката.
Което лично на мен ми обяснява защо не мога да се разбера с някои хора, на които като им влезе някаква муха в главата и никакви разумни, никакви логични аргументи, нито пък планина от факти може да им стигне до съзнанието.
Нормално мислещият човек винаги проверява фактите и мисли ЛОГИЧНО.
Но имам някаква представа как функционира мозъкът на някои хора, защото ми се е случвало веднъж да изпадна в подобна странна ситуация, а понеже имам навика да се самонаблюдавам, го помня.
Когато дойдох през 1990 година в Холандия, стресът от коренната промяна беше много силен. Трудно е сега да го обясни човек, защото България много се промени, но по онова време разликата между една излизаща от комунизма страна и една западна страна беше гигантска.
Аз добре понасям стрес, но както казва моят доктор: стресът се отразява. С две думи: започна да ме боли гърбът, изследваха ме, нищо ми няма, но болката беше ужасно силна и ме пратиха на физиотерапия и масажи.
Живеехме с Мартин под наем в едно таванско помещение на стара холандска къща в Лайден. Сутрин рано той тръгваше на работа, аз оставах сама, но по едно време взех да чувам някакви странни звуци, които изобщо не можех да разбера откъде са, какви са, откъде идват. Дойде ли си Мартин, звуците изчезваха. Остави звуците, ами взех да усещам някакво невидимо присъствие.
Така ден, два, три, тревогата ми започна да нараства, по никакъв начин не можех рационално да си обясня това с тия странни едва доловими скърцания и пърхания. По едно време през главата ми мина глупавата мисъл: абе да няма призраци в тази къща? Отпъдих веднага глупавата мисъл, но белята беше станала. В главата започнаха да ми се въртят разни мисли: „а ти защо мислиш, че призраци няма?“; „Какво знаем ние, хората?“; „Докъде е стигнала човешката наука?“; „Колко много още не знаем, колко много не ни е известно. Откъде знаеш какви други светове има?“
Край, вкараш ли се в този филм, нещата стават сериозни, излизане от натрапчивите мисли няма. Взе да ме тресе страх, направо усещах как съм на крачка от лудостта. Спаси ме един приятел.
Звънна ми по телефона да ме пита как съм. Разказвам му аз тия дивотии, той ме изслушва внимателно и понеже е лекарски син, не ми казва „стига глупости“, а ми казва загрижено: „абе защо така бе, Дани, ти не си някое истерично същество.“ И тогава дойдох на себе си. Ами да, чиста истерия си беше всичко. И се успокоих. Престанаха да ми се причуват и привиждат неща.
Обаче тогава си дадох сметка как работи понякога мозъкът и какви връзки прави. Преди няколко седмици четох една научно-популярна книга на тази тема. Казва се „Мозъкът“. И там се разказва за следния прелюбопитен случай. Човек, който ослепява като много малко дете след някакъв инцидент и десетилетия наред е сляп, с напредъка на науката получава възможност да вижда. Понеже е била прекъсната връзката между окото и импулсите към главния мозък, правят му операция и му слагат някаква пластинка, която да ги предава. И човекът проглежда. Но о, ужас, мозъкът му, който никога дотогава не е обработвал тази информация, не знае какво вижда. Човекът преживява ужасен стрес: не само, че не разпознава децата си, но по никакъв начин не може да се ориентира в пространството, изобщо не знае какво вижда и кое на какво разстояние е пред него. Табелите и билбордовете, святкащите реклами го побъркват. Мозъкът отчаяно се мъчи да се справи с ужасно многото постъпваща неразбираема информация. Кошмар.
Та това, което искам да кажа на комплотаджиите относно ковид-19, е: не истерясвайте.
Успокойте се и помислете, че няма как толкова различни държави, с толкова различни и често противоположни политики и идеологии, с толкова различни правителства и лидери – от Русия и Китай, през САЩ и Канада, до многобройните и толкова различни европейски държави (нерде Бойко Борисов, нерде Марк Рюте, нерде Орбан, нерде Макрон и т.н.), с толкова различни интереси да участват заедно в една и съща конспирация. И какъв им е интересът? Да харчат милиони и милиарди за пострадалата от затварянето икономика? Няма общ знаменател, освен един: пандемия наистина има, вирусът е заразен и се предава лесно, здравните системи колабират пред толкова много разболели се и умиращи хора.
Та, елате на себе си, не истерясвайте, не търсете връзки там, където няма, а си укрепвайте логиката и здравия разум.
*
14.12.2020 г.:
В Нидерландия обявиха пълен локдаун до 19 януари. Ресторантите и кафенетата си бяха затворени, но от утре затварят абсолютно всички магазини, които не са от първа необходимост, затварят театри, музеи, фризьорски салони, всичко, каквото се сетите, където се изисква контакт с клиентите. И, разбира се, детските градини, училищата… Това е положението, дано и в България им дойде умът на управляващите и да затворят всичко, защото нашата здравна система и сега издъхва, та хората мрат като мухи по стълбите на болниците. Представям си какво ще става около празниците. Стойте си вкъщи, хора. Пожалете себе си, близките си и лекарите.
Човечеството е преживяло войни, бомбардировки, студ и глад, природни бедствия и катаклизми. Стига лиготии за едните просташки молове.
Бъдете здрави.