Българите подкрепят края на строгите мерки на 21 декември и не са убедени, че строгите мерки въобще вършат работа, въпреки че в началото ги подкрепиха - това е един от изводите от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл" с 800 интервюта, проведен в периода 7-9 декември.
Сериозно мнозинство от 59,3 на сто одобрява заявения от Бойко Борисов край на ограничителните мерки на 21 декември. 21,8 процента са против, а останалите не могат да преценят. Това явно е свързано и с липсата на сериозна убеденост, че на този етап на дифузно разпространение строгите мерки въобще работят. 47,8 на сто приемат, че само маски, дистанция и хигиена биха били достатъчни. 39,2 на сто са на мнение, че твърдите мерки реално работят. Останалите се колебаят. Анализаторите напомнят, че преди няколко седмици българското общество по-скоро подкрепи новите по-твърди мерки и отбелязват, че конкретните впечатленията на обществото обаче явно накланят везните в друга посока.
Хората явно не са съвсем убедени, че дистанционното обучение трябва да продължи, коментират от "Галъп". 42,1 на сто от запитаните приемат, че то е неефективно и следва да се прекрати. 41,7 процента мислят обратното, а 16,2 на сто се колебаят.
Според анализаторите това се дължи на факта, че обществото не е наясно кой точно разказ за вируса е достоверен - дали строгият или либералният. 38,5 на сто, например, смятат, че каквито и мерки да се взимат, повечето хора трябва да преминат през COVID-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1 на сто обаче приемат обратното гледище, а цели 30,4 на сто не могат да преценят.
Според данните 41,3 на сто смятат да се ваксинират, когато е възможно. 46,7 процента не възнамеряват. Останалите се колебаят. Съотношението е сходно с онова, което беше регистрирано преди седмици.
Делът от 41 на сто не е малък на фона на обичайните няколко процента ваксиниращи се у нас, освен това, вече не са малко и преболедувалите, отбелязват от "Галъп", като допускат, че вероятно влияние оказват и хаотичните сведения и интерпретации, зловредни кампании и т.н.
Противоречивите медицински обяснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло правят така, че 36,7 на сто имат доверие на лекарите у нас, но 35,2 на сто нямат, а останалите не могат да преценят, коментират анализаторите. Според тях това означава, че първоначалното пълно упование на обществото в труда на няколко професионални гилдии в кризата сега донякъде е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето, а и в първите седмици на заразата имаше всъщност екстремно високи стойности - най-вече заради страха, и те и бездруго няма как да се запазят, смятат от "Галъп". Освен това, според тях, в отговорите си сега за лекарите хората вплитат и част от отношението си към здравната системата въобще, което допринася за допълнителна потенциална имиджова щета.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към дейността на властите въобще в тази криза - в началото на кризата ситуационното одобрение обхващаше мнозинството, а сега е оценката е в обратна посока и започва да прилича повече на общополитическата оценка за правителството, коментират анализаторите.
Всичко споменато води до това, че българите честно признават, че едва ли ще спазват изолация в предстоящите празници - 74,4 на сто възнамеряват да се видят с близки и приятели, а изолация ще пазят 18,2 процента, според данните. Има и известен дял колебаещи се.