WWF ще засели над 50 000 есетрови рибки в Дунав

Най-малко 50 000 есетрови рибки от местни видове ще бъдат развъдени и пуснати в река Дунав по проект на международната природозащитна организация WWF. Проектът има за цел да изследва състоянието на популациите на тези видове, да подобри законодателството за опазването им и да подготви тристранни мерки за тази цел между България, Румъния и Сърбия.

Есетровите риби са се появили далеч преди появата на динозаврите и не са се изменили до днес, разказа Иван Христов, ръководител на програма "Води" във WWF България, по време на представяне на проекта. По думите му това свидетелства, че те са едни много консервативни животни, пише dnevnik.bg.

Есетровите риби в Дунав са 6 вида, те са много особени на външен вид и лесно са различават, обясни той. Моруната, която се среща в България, е най-голямата риба, влизаща в сладки води в света. Смята се, че в миналото в река Дунав е имало екземпляри от около 900 кг. В музеи се пазят моруни от 1000 кг. и повече, но в наши дни екземплярите над 200 кг. са рядкост, каза още Иван Христов.

В реката все още се срещат, макар и рядко, пъструга, руска есетра и чига. Пъстругата и руската есетра живеят в Черно море, но влизат в Дунав по време на размножаването си, за да си хвърлят хайвера. Моруната достига полова зрялост чак около 17-годишната си възраст, тоест за да започне да се размножава, трябва да мине много дълъг период.

Те не се размножават всяка година, а веднъж на 2-3 години при силните екземпляри. Есетровите риби са много взискателни към местата за хвърляне на хайвера, обясни Иван Христов. В миналото моруните са хвърляли хайвера си по средното течение на река Дунав, около Унгария.

Руската есетра е била основният вид за промишлен риболов в миналото, но в момента е критично застрашена. Най-малката есетрова риба, която рядко достига 1 метър, е чигата. Тя не живее в Черно море, а само в река Дунав. Понеже не извършва толкова големи миграции, тя има сравнително стабилна, макар и малочислена популация. Популацията на пъстругата път е намаляла със 72% само между 2002 и 2005 г., разказа още експертът.

Най-сериозният проблем за оцеляването на есетровите риби е свръхуловът, защото се славят като деликатес. Другият проблем са нарушените миграционни коридори и унищожаването на местообитанията, обясниха природозащитниците. Много от местата за размножаване на есетровите риби не са достъпни след изграждането на хидровъзлите Железни врата 1 и 2. Голяма част от местообитанията в българския участък на Дунав са изменени от диги или изземане на баластра, което силно е ограничило местата, в които рибите могат да се размножават, каза Иван Христов.

След Силистра реката се разделя на два ръкава, разказа Христов. Единият от тях е известен като "Старият Дунав", който е по-тесен и в него тече по-малко вода. Наблюденията показват, че в момента всички есетрови риби минават само по него. Природозащитници са правили експерименти, като са пускали рибки в другия канал, но те винаги се връщат и упорито минават по обичайния си път. В момента обаче има проект за изграждане на праг по стария канал, така че той да се затвори и водата да се пренасочи по другия ръкав, за да се подобрят условията за корабоплаване. Това излага рибите на риск.

Тази година България наложи 4-годишна забрана за улов на есетрови риби, с което се присъедини към действащата 10-годишна забрана от страна на Румъния. През 2006 г. българското правителство прие 10-годишен план за действие за опазване на есетровите риби, но изпълнението му не е много ефективно, затова проектът на WWF насочен към изпълнение на определени дейности от него, обясни програмният директор на организацията Веселина Кавръкова.

Проектът ще се финансира по оперативна програма "Околна среда" и ще продължи 38 месеца. Ще бъде изграден и специален електронен портал, който да запознава с живота и състоянието на есетрите, каза още Кавръкова.