„Историята никога не е пряк учител и никога не се повтаря конкретно. Политиците днес могат да се поучат от това успешно съчетание на дипломация и отговорност, плюс държавническа настойчивост”. Това заяви по повод Деня на Независимостта историкът проф. Петко Петков.
„Тези качества на тогавашното правителство и на княза, както и прибраните лакти на партиите, които са гарант за успеха и на Съединението, и на връщането на Южна Добруджа, са трайната формула за всеки такъв триумф”, добави той.
По думите му става въпрос за отхвърлянето на клаузи от Берлинския договор, които постановяват формална зависимост на Княжество България от Османската империя. „От това следват куп задължения и унизителни обременености на нашата държава, която отдавна ги е пренебрегнала и се държи като независима“, обясни проф. Петков.
„Тогава независимостта на една държава спрямо другите се мери с икономическа и с военна мощ. На 23 септември 1908 г. България нито е по-икономически силна, нито по-дипломатически важна, освен че може да сключва преки договори. В това е голямата отговорност. Този, който сам си гради съдбата, носи отговорност за взетите решения. След 2-3 години обаче ръководството на страната, променило Конституцията, за да може да сключва тайни договори, подписва няколко, от които държавният интерес не е добре защитен“, подчерта той.