Продължава недоволството на софиянци и граждани в други градове, където ползват услугите на топлофикациите, срещу обърканите изравнителни сметки, които хората получават. Те очакваха намаления, заради поевтиняването на газа, но практически повечето се жалят от по-високи месечни фактури от тези м.г.. и се чудят към кого да се обърнат, пред кого да се жалят. При сегашният модел хаоса, който топлофикационните дружества всеки сезон предизвикват, няма как да се преустанови. Това е простичката истина, която обясняват експерти в сферата на потреблението, които вече също като нас, драгите потребители на натрапената ни услуга, са на ръба на отчаянието.
Моделите на засичане на енергията в Европа са най-разнообразни, но там това правят ведомства, които се ползват с огромно доверие сред гражданите. Ние избрахме един модел в България, който още преди 20 години, когато бяха монтирани топлоразпределителите, показа, че не е ефективен, че доверието в дружествата пада, че съседите масово се крадат помежду си. Изравняването на сметките веднъж в годината, също създава условия за неясноти. Минава един топлинен счетоводител, който е служител, подизпълнител на самите топлофикации, а не е свободен пазарен играч, и нахъсва още повече хората.
Топлинните счетоводители са служители, не са пазарни играчи
те работят по наредба, в която са разписани задълженията им - минават по апартаментите и записват данните. Обаче ако примерно в две жилища не им осигурят достъп, те начисляват максимален обем на ползвана топлина. Собствениците може изобщо да не живеят там, да не ползват това жилище, ама получават тлъста сметка от близо 2 бона. Той има право да пусне жалба, идва пак онзи служител на фирмата и преизчислява. Тогава пък скачат всички останали съседи, защото не разбират как така веднъж имат фактура за 50 лв. доплащане, а после за 200 лв. Колкото и да роптаят, никой не им обяснява, а т.г. за капак сметките се объркаха още повече от преизчисляването на цените със задна дата. Според председателя на Асоциацията на активните потребители Богомил Николов точно това ненужно действие сега доведе до пълна суматоха със сметките. И че е трябвало да се оставят тези суми за прихващане в период, а КЕВР да остойности как да става това.
Да, ама не, настана пълна бъркотия, нагнетиха се очаквания за почти наполовина по-ниски сметки, но реално дойдоха и по близо два пъти по-оскъпени на места и никой не разбра от кога точно са правени преизчисленията за намалението на газа, който реално поевтиня с 40 на сто само за един месец, а за останалите с по 10%.
Няма решение как да се почисти мазалото на топлофикациите.
Занапред, според Николов, би било добре да се вкара повече конкуренция в сектора. В законите ни има разписани възможности за търговия на топлинна енергия. Всеки може да си регистрира фирма, която да купува енергия от теца и да я продава на домакинства. Но никой не го прави, защото законодателите, т.е. народните представители, са фиксирали отстъпка до 5% и повече от това не може да се дава. Ако се махне това ограничение, може и да се повявят повече търговци. Тогава картината ще е съвсем различна и ще има конкурентен пазар. В контекста на предстоящата либерализация на еленергията, тази посока не е невъзможна -
Търговците, които ще продават ток, да продават и топлинна енергия,
а най-добре и вода. Това е немският модел на работа и отчет - отделните сгради си купуват от определена фирма всичко накуп - ток, парно, вода, дори грижи за входа и т.н..У нас бяха узаконени длъжности като професионалните домоуправители, които обаче имат ограничени възможности за работа. Друг вариант е държавата да субсидира топлоразпределителите, за да се сменят всички с радиоуреди. Така, ако имаме дистанционно отчитане на уредите постоянно, консумацията ще се вижда в реално време. Както сега можем да следим потреблението си при мобилните оператори. Така може да направят и топлофикациите. Това ще даде яснота и доверие, а топлинните счетоводители, на които сега пак ние през сметките си за топлото им плащаме, стават излишни.
Това са рационални предложения за разчистване на кочината, наречена топлофикация, за която сега в столицата отговорност и вина носят общинските съветници, които сами сме пратили във властта. За модела обаче вината е на депутатите, които също така всички ние, поданиците на републиката, пращаме с надежда от избори на избори да ни управляват разумно, рационално, умно. А не да ни въртят в омагьосаните кръгове на топлофикации и тем подобни паразитни монополисти.