Може ли в България да се приложи универсалния безусловен базов доход, какъвто обсъждат и въвеждат в страни, пострадали от коронавируса като Испания, Италия, Португалия и др. например? По тази важна за всеки човек тема, защото засяга доходите на всички, разговарям с дългогодишната финансова експертка и синдикалистка от КТ "Подкрепа" Мика Зайкова.
Негативната част на икономическия цикъл, която започна още през второто тримесечие на м.г. съвпадна с пандемията, което създаде страшни проблеми в много страни, не само в нашата. У нас обаче има върховенство на неравенствата и ако до 2019 г. то е било в рамките на 5,86%, то сега вече е в близо 8,2 на сто и продължава да расте. За сравнение - в останалите европейски държави разликата е в диапазона на близо 1%.
България е страната с най-лошото качество на живот,
например 33,7 на сто от нашите сънародници не могат да се отопляват. Около 30 на сто не успяват да си плащат сметките, докато в европейските страни те са близо 6%. Както виждате числата разказват една мрачна картина за страната ни. Важно е да се знае, че у нас има голяма разлика между доходите на хората от града и онези, които живеят по селата. Тази разлика е в рамките на 38,9% в полза на живеещите в градовете. При пенсионерите пък ситуацията е направо трагична. Заради всичко това въвеждането на безусловен базов доход у нас е трудно, а той има и друга задача - за бъдещето. Защото се внедряват нови производства и все по-малко хора ще могат да се справят и да работят, а все повече ще тежат на социалната система, защото ще са без доходи. Става въпрос за период до 2050 година, когато всичко ще бъде преобразувано и хората трябва да подобрят образованието си или да останат на просия на държавата. Затова има смисъл да се въведе безусловният базов доход, който ще спомогне за квалификацията и духовното развитие на хората.
Сега у нас има ръст на инфлацията с 4,4% при основните потребителски стоки, а в другите държави е около 2 на сто.
Бедните хора са най-ощетени от това.
ЕС реши да подпомогне страните, пострадали от коронавируса, но това пък доведе доста финансови и икономически проблеми - цели отрасли спряха. Ние имаме отворена икономика и напълно зависим от нашите партньори. В държавите, които посочих по-горе като най-закъсали въведоха безусловния базов доход, който не може да е равен на прага на бедност, нито на минималната работна заплата в Европа. У нас много от икономистите са против безусловния базов доход и то не защото не искат, а защото нямаме такава възможност. Защото въвеждането му означава да се дадат пари на всички, които работят, а тук ги нямаме.
У нас сега в социалното министерство си измислят праг на бедност,
който, представете си, отговарял на състоянието на икономиката и на възможностите на бюджета, а не на възможностите на хората да оцеляват, какъвто бяхме предложили преди ние от синдикатите. Ние сме единствената страна в света, която в тази тежка световна криза не помогна нито на бизнеса, нито на населението. Всички държави дадоха на своите граждани определени суми, според възможностите си - САЩ по 1200 долара на възрастните и по 500 на децата и т.н.. В Германия Гърция и др. също дадоха на своите пари за подпомагане в тези трудни времена. Е, доживяхме тези дни на нас, пенсионерите, да ни дадат по 50 лв. Държавата какво прави за бизнеса? Нищо, ама от сърце.