Днес се навършват две години от трагичната пътна катастрофа в Искърското дефиле край Своге, при която автобус се преобърна край пътя и загинаха 20 души, а други 10 бяха ранени. За съжаление тази зловеща трагедя не е първата, нито пък ще е последната, коментира пред медията ни експертът инж. Богдан Милчев, председател на Управителния съвет на Института за пътна безопасност. От 1995 г. до 2014 г. той е работил в системата на МВР. Бил е ръководител на столичната структура на КАТ в периода 2011-2013 г. Инж. Милчев коментира още защо настъпваме мотиката все от една и съща страна и допускаме подобни пътни трагедиии на пътя и какъв е изходът от този порочен Параграф 22 по родните шосета, в който си живеем десетилетия наред.
Трагедията край Своге отпреди 2 години определено ни промени. На първо място трябва да отбележим, че в продължение на няколко месеца бяха направни промени в ръководството на АПИ, за първи път има повдигнати обвинения за причиняване на смърт на пътя срещу длъжностни лица, които отговарят за пътищата, за ремонтите и т.н.. Това са реално направени промени, които не бива да си затваряме очите и да не отбележим. В лицето на новото ръководство на агенцията виждаме хора, които наистина желаят да работят добре и да управляват транспортната ни система със съвременни европейски инструменти.
За съжаление обаче това не се получава. И никога няма да се получи, докато не се инициират и направят структурни промени в цялата система на траспорта.
В момента транспортната система у нас е силно политизирана.
Политиците от една страна трябва да осигурят разпределението на финансите за ресора, а от друга страна те казват къде и за какво да се харчат тези пари. Щеше да е хубаво пътищата ни да са безопасни, ама не са. И причината затова е в неправилното ремонтиране и липсата на достатъчно пари. Средствата, които у нас се заделят за нашите друмища трябва да се харчат основно за безопасността ни. Няма никакъв смисъл да се строят нови шосета, по които да загиват десетки българи. За да се случи това е нужно да се направи оценка на риска в цялата ни транспортна система, а това няма как да стане биз цялостна информация от всичките 11 ведомства, които имат отношение към пътната безопасност. Т.е. необходима ни е единна информационна система, на базата на която да се направи оценка на риска и план за управлението му. Тази оценка ще ни покаже и къде е най-належащо да се харчат нашите пари.
Сега разбираме къде е най-рисково от телевизора -
като стане голяма катастрофа някъде, тогава всички политици хукват натам. Трябва ни хладнокръвно и разумно управление на транспортната ни система. Нашият Институт за пътна безопасност подготвя Програма за управление на пътната безопасност, която ще е готова в края на септември и ще я предоставим на всички политически партии, които желаят да са в управлението, за да започнат разговори по нея. Така ще стане ясно кой от тях има истинско намерение да работи за сигурносттта на българите по улиците.
У нас има рецидив на големите катастрофи,
те се повтарят през годините и не е възможно да спрат тези трагедии като тази край Своге веднага. В пътната безопасност нещата се случват с натрупване. Големият проблем обаче е, че на хоризонта не се вижда някакъв план за действие. Няма как да не се случват все едни и същи трагедии по улиците, щом действията ни са все едни и същи. Хорта отдавна са казали, че с едни и същи действия няма как да очакваш да получиш различен резултат. Затова е нужна промяна в модела на пътната ни безопасност и ние в края на септември, както вече казах, ще го предложим на политиците. Порочен и грешен е начинът, по който сега си взаимодействат основните институции за безопасност на пътя. Създадохме Държавна агенция за пътна безопасност, която трябваше да стане флагман на пътната безопасност, да застане най-отпред и да коригира всички несъответствия в управлението. Обаче тя не можа да изпълни тази роля. Затова настояваме пред вицепремиера Томислав Дончев, тъй като тя му е пряко подчинена, незабавно да направи кадрови и структурни промени там. Тази агенция за година и половина не успя да изпълни със съдържание очакванията, които й бяха възложени при създаването й. Няма човек, който да иска да убие на пътя или да бъде убит. Но въпреки това всеки ден стават фатални катастрофи. И докато не се направят промени в транспортната система, на всички участници в движението ще ни е нужен само късмет.