Нужни ли са психотестовете за шофьорите от /гр/ адския транспорт в София

Близо година след като премахнаха тримесечните психотестове за шофьорите в градския транспорт и той вече хептен заприлича на адски транспорт. Пиша това като редовен ползвател на тази услуга, предимно на метрото, където е доста цивилизовано и културно. Но понякога се се налага и се качвам и в автобуси, трамваи и тролеи. Днес станах свидетел в една от колите по линия 213 как един водач само дето не изпонатръшка пасажерите си по системата на каране „газ-спирачка”.

Една жена се опита да му направи забележка да шофира по-кротко и извади телефон да го снима, когато спря на следващата спирка, при което водачът разярен скочи, излезе от кабинета и изби от ръцете телефона й с гневните реплики: „Няма да ме снимаш, ей”!

Никой не се престраши да му влезе в агресивно-просташкият тон и да защити пътничката,

въпреки че тя имаше право да си снима в обществената кола.

Друг път съм виждала други водачи, превозващи десетки граждани, да пушат като комини в кабините си и да слушат музика на макс. Или умишлено да не отварят първите врати и пътниците от предните седалки да тичат бутайки се до следващите, за да могат да слязат навреме и да не изнервят шофьора още повече, докато той неспирно си говори по мобилния телефон и т.н. и т.н.

Не разбирам обаче защо ние, които издържаме и тях и началниците им от общинската фирма, трябва да се съобразяваме за всичко и винаги с тях и да ги пазим като рохки яйца!

Толкова ли няма шофьори в държавата вече? Странна работа, защото и месечните им възнаграждения хич не са зле като за стандартите в България.

Разбирам, че това е една доста изхабяваща професия, за която наскоро четох, че при упражняването й се напрягат и участват всички сетива. Ама не ни возят безплатно, че да се държат с нас като с бездушни предмети, които трябва да превозят от точка А до точка Б.

И всичко това като капак на останалите проблеми в градския транспорт, за които неведнъж сме писали и коментирали. От началото на т.г. цари шаш и паника сред гражданите откъде и какви билети да си купуват. То и преди това нямаше кой знае какви осигурени възможности затова, защото на повечето спирки няма откъде да си купиш билет, а контролите те обграждаха още преди да си стигнал до шофьора, за да си осигуриш шанса да си „редовен” пътник. Ако и той имаше билети, де. Тази суматоха продължава досега, а ето какво

коментира по темата неотдавна и общинският съветник от ДБ в СОС Симеон Ставрев:

„Войната в София между Метрополитен и ЦГМ за милионите приходи на година от градския транспорт доведе до абсурда да има цели ДВЕ каси на метростанцията на Софийския университет.

ЦГМ и Метрополитен явно нямат проблем да разхищават нашите пари за строителство на нова каса, след като вече има изградена една такава още при строителството на метростанцията.

Обяснение на софиянци трябва да дадат Димитър Дилчев - директор на ЦГМ и Стоян Братоев - на Метрополитен, защото всички ние плащаме стотици хиляди месечно на фирмата изпълнител на новата тикет система, но за сметка на това все още работи и старата, тази на метрото, за която също се плаща от бюджета на София.

И докато софиянци се чудим защо двете общински дружества използват и плащат за две различни тикет системи и строителство на нови каси при наличието на стари такива, то представете си как един чужденец може да се ориентира в този хаос и да се качи в градския транспорт на София.”

Последвайте канала на