Днес, на 9 юли, честваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Това написа във "Фейсбук" столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Столичният кмет поднесе цвят на паметника на великия българин. Ето какво още написа Фандъкова:
На своя 70-ти рожден ден, през 1920 г., Иван Вазов получава лично от цар Борис III най-високия държавен орден за тогавашното време - орденът "Св. Св. равноапостоли Кирил и Методий". Той е единственият, който получава и правото да го задържи завинаги. В същия ден на тържествената церемония в Народния театър, с царски указ, Иван Вазов е провъзгласен за „народен поет“. Зад това признание стои не само държавническото решение, а огромната народна любов.
На днешния ден, преди точно 100 години, на голямата сцена на Народния театър, Иван Вазов произнася своята реч на благодарност. Сигурна съм, че мнозина са чели и помнят част от думите му тогава:
„Аз пях за България, защото я обичах. Аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България. Аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея. Аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот…. Възпях нейните идеали, защото бяха свещени…. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда“.
И защото не работи нито за награда, нито за пост, а с несломима вяра в духовните сили на своя народ, Вазов получава място в сърцата на хората. И това място той завоюва със силата на думите – не само създавайки книжовния български език, но насищайки езика ни със сила, вълнение и надежди.
Затова и София още помни онзи 27 ноември през 1919 г., когато в Париж е подписан Ньойският договор и от България са откъснати Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Тогава спонтанно, без организация, софиянци се събират пред дома на Вазов на ул. „Раковски“. Събират се, за да чуят от него думи на утеха и кураж.
Това ни завеща Иван Вазов – една голяма вяра в силата и духовната мощ на България.
Поклон пред творчеството и паметта му!