… защото най-вероятно ще кажеш НЕ! и ще им кажеш да си гледат работата…
Референдумът „за" или „против" построяването на инсинератор за отпадъци в София НЯМА да има. Точка. Решено е. А мнението си го запази за себе си!
***
Ето защо информацията е най-ценното, което можеш да притежаваш. На практика, „нещо като дебат“ се води с хората, но винаги едностранно и като ги питат дали искат или не този инсинератор за горене на боклук в София, те не знаят. Просто не знаят. И отговарят според политическите си пристрастия.
Ако са „фенове“ на онези, които го предлагат, са „за“, разбира се, без да могат да обяснят защо, само повтарят рефрена: „такива има и в Австрия, и на други „чисти“ места в Европа“. Предъвкани фрази, повтаряни от тях, без да знаят дори вярно ли е или не.
Реално погледнато, е вярно – да, има такива инсинератори, но те не са построени вчера или днес. Строени са, когато това е била „най-добрата идея“.
10 години се говори за този проект у нас. За 10 години много малко хора си направиха труда да проверят как стоят нещата. Това е едно, второ: за 10 години светът се промени така драстично, че този инсинератор просто остаря морално толкова, че се превърна в смешка.
Кока-Кола инвестира в разградими бутилки за еднократна употреба. Хората живеят в бъдещето, ние ще горим боклук.
Искам да си го представите: бутилките на Кока-Кола ще бъдат изцяло, 100% направени от биоразградими фибри (тоест 100% рециклируеми) до 2023 г., а ние тепърва ще създаваме място, на което ще събираме боклук, който да горим. Насред столицата си!
„Ама то има и на други места“ въобще не ми е достатъчно като довод! Това е най-примитивният начин да се опитваш да ме убедиш в каквото и да било. Особено пък, когато тези „други места“ вече се отказват от тази идея.
Ние сме от последните градове в Европа, които ще използват тази технология. Край. Няма да има повече одобрения това да се случва. Това какво ви говори? Че е станало ясно: вредно е и има по-добри начини за управление на отпадъците! А не морално остарели инсинератори.
От мнозинството в общинския съвет обаче повтарят същото, а някак си успяват да му придадат друг смисъл. Да, те казват, че сме сред последните, които ще го въведат, но го извъртат да звучи, че ние „догонваме“, защото било имало вече над 400 такива инсталации в Европа.
Нужно ли е, ако тези „стъпки“ вече са извървени от други, ако уроците са научени от други, ако примерите са дадени… нужно ли е да ги повтаряме и да правим стари неща, за да имитираме Европа, каквато е била, а не да бъдем част от нея, каквато е днес? Тоест: ако в миналото са боядисвали детските играчки с оловна боя, нужно ли е „да ги догонваме“ и да повторим модела? Не може ли директно да отидем на това, което се прави в момента, без да повтаряме старите неща? Цяла Европа модифицира плановете си за управление на отпадъците, залагайки на рециклирането, а ние ще горим боклук, а кофите за рециклиране още ги гледаме като магаре—компютър.
Ако някое изостанало племе в неизследвана част на планетата днес реши да догонва цивилизацията, ще му препоръчате ли да мине през всички стъпки, за да „догони“? През пиенето на живак, оловната боя, хероин в детските сиропи за кашлица? Или направо ще им дадете съвременните лекарства?
Европа казва, че това е скапана и стара, и опасна технология и вече ѝ слага край, а ние се ФУКАМЕ, че, видите ли – сме хванали все пак финала, не сме изостанали, ще можем да си замърсяваме въздуха ОЩЕ. Догонваме…
С чудото на кой ПР-трик ще ме убедите, че приказките на Фандъкова и целия общински съвет за „зелена“ София, които ги слушахме предизборно, а и насред паниката с мръсния въздух съвсем наскоро, са искрени, при положение, че делата сочат ДРУГО?
Говоренето е евтино, господа, на думи всеки може всичко. Ето: „Аз Съм Космонавт!!!“ Какво ще кажете? На думи може всичко. Но на практика: седя зад един компютър и пиша, не се рея в космоса.
Точно, както и вие в СОС на думи сте много „еко“ и „зелени“ и мислите за нас и нашето здраве, а на практика искате да направите инсинератор, който ще отделя ОЩЕ 13 тона фини прахови частици, които ще се прибавят към онези, които ВЕЧЕ са проблем и едвам дишахме през зимата—сещате се… онези, които обещахте, че ще намалите, а не увеличите.
Започнах с това, че информацията „е най-ценното, което можеш да притежаваш“. Ето какво каза Малина Едрева от ГЕРБ-СДС: „Ако градът беше против, щеше отдавна да стане ясно“.
Въпроси…?
И, реално погледнато, сухите факти са някак на нейна страна, защото:
1. на града не му пука;
2. градът няма информация, че да заеме позиция „за“ или „против“;
3. НА ГРАДА НЕ МУ ПУКА! и затова не се и прави дори на заинтересован, че да изказва мнение. Апатията е на пълна пара и автопилот.
Едрева, благодарение на собствената ни липса на инстинкт за самосъхранение и хронична вяра, че „така и така нищо не зависи от мене!“… успя да ни затвори устите с точно 9 думи. „Ако градът беше против, щеше отдавна да стане ясно“.
Говорим за: ОЩЕ 256 тона азотни окиси, 64 тона серни окиси и 13 тона фини прахови частици, добавени към ВЕЧЕ съществуващия проблем.
Ето какво още каза Едрева:
„Остава да игнорирате всички експерти в България и извън нея и да се заигравате с притесненията на хората“.
Хм…
„Всички“…?
Много свободно боравим с думите, ми се струва пък на мен. Да видим…
Още преди седем години университетът Йейл публикува разследващ материал (‘Incineration Versus Recycling: In Europe, A Debate Over Trash‘) на Нейт Селтенрич, в който обосновано се говори за това, че инсинераторите са печеливши за собствениците си, но с малко ползи и много вреди за околните.
В материала е цитиран Пал Мартенсон от Швеция, който с примери свежда нещата до следното: „Пластмасите са изключително примамливи за горене, защото са произведени от петрол и създават повече енергия при горене, повече от почти всеки друг материал. Затова и те [собствениците] не си правят много труд да ги отделят от другите отпадъци“.
Това е само част от причините замърсяването от инсинераторите да е толкова опасно (нещо, което не ни казват).
Какъв е проблемът ли? Както ясно се описва и в материала на Селтенрич, при горенето на пластмаса във въздуха се отделя голямо количество опасни диоксини. Както вече споменахме, въздухът в София И ТАКА си е отровен.
Все още не съществува филтър или филтърна система, които да се справят с тези диоксини.
***
Почти 1000 човека на година умират в София, заради болести, свързани с мръсния въздух.
Още нещо: събирането и горенето на отпадъци почти напълно обезсмисля усилията и инициативите за повече рециклиране. Основен проблем при наличието на инсинератор в града ти е това, че собствениците ангажират теб и града ти с дългосрочен договор – 20-30 години, понякога и повече, през което време трябва да генерирате достатъчно боклук за горене. Достатъчно гориво, с други думи. Това стимулира „производството“ на боклук, ликвидира инициативата за разумно създаване на отпадък, а и политиката за рециклиране отива на кино. Тоест: пак ще работим в обратна посока на цяла Европа и експертите, които след години изследвания, са разбрали, че рециклирането е най-добрият метод, и пак ще сме наопаки и на собствения си интерес, и срещу собственото си здраве.
Инсинераторът ще се намира на само 2 км от центъра на София. Тук, под носовете ни. Има и още една малко подробност, която все забравят да ни споделят: пълният капацитет на инсинератора е за изгаряне на 3 пъти повече отпадъци, отколкото София „произвежда“ сега.
Това означава, че за да се захранва той, ще ТРЯБВА ДА ВНАСЯМЕ БОКЛУК за горене. А уж именно това ни притесняваше досега… Противоречията стават прекалено много.
Нали си представяте картинката: кръстосващите из града камиони с боклук, а после същият този боклук (или поне най-отровните му и токсични съставки) ще го дишаме. И нали… „Да го дишаш!“ става новото: „Да го д*х@ш!“
И да се върнем там, откъдето започнахме: правото ти на информация, от която си лишен, и резултатът от това.
Имаш право на информация, но тя не е достигнала до теб, по редица причини. В резултат на това мнозинството в СОС ти казва, че: 1. явно си съгласен, щом мълчиш; 2. ти нищо не разбираш, така че ще е грешка да те питат какво мислиш. Ето:
„Референдумите са добри по ясни теми, където може да се каже „да" или „не" независимо от нивото на подготовка. Референдумите обаче се използват от демагози…“ (Прошко Прошков).
Не ставаш, с други думи, не разбираш. Щом мълчиш, значи си съгласен, а ако се обадиш, да кажеш, че не си, значи нищо не разбираш и „тебе никой не те пита!“ Очарователно за едно демократично управление да ти говори такива неща, ДОКАТО те трови с боклук, ДОКАТО ти обещава да намали отровите във въздуха…
Делата, делата… не думите! Делата гледайте.
И за финал, ето две неща, които много ме притесняват изначално:
1. тези хора от СОС не живеят на много по-различно/далечно място от мен и теб; и те са тук, и те дишат и ще дишат отровите, и те ще се разболяват и техният живот ще се съкращава. Но заради нечий „интерес“ са склонни да се тровят. Те буквално се самоубиват, за да спазят „обещанието“, което са поели към „човека на човека“ да изкара едни пари. Те слагат интереса дори пред собствения си живот… какво остава, за какво въобще говорим, когато на везните е моят или твоят…?
2. манталитетът… много пъти съм го казвал: те не са паднали от небето, те са едни от нас, ние масово сме такива – загрижени, ама не съвсем; искаме промяна, ама някой друг да я направи; пука ни, ама „да не ни занимават много“; дразни ни, ама ще мълчим; не е хубаво, ама „то тука е така“; искаме, ама не настояваме, да не зèме да стане нещо.