Около 500 доброволци са се включили в тазгодишната кампания по преброяване на врабчетата у нас. Благодарение на тяхната помощ ще знаем какво точно се случва с врабчетата и жизнената среда на човека, каза пред БНР Петър Янков, орнитолог от Българското дружество за защита на птиците.
Някой ще каже – голяма работа, някакви сиви перушинковци. Но намаляването на врабчето показва, че условията, в които живеем самите ние, са се влошили, коментира той.
Целта на кампаниите по преброяване на врабчетата е да се ангажират обикновените хора, не само специалистите и любителите на птиците. Това е едно от новите направления в науката, т.нар. гражданска наука, уточни Янков.
Бяхме приятно изненадани, че хората се интересуват, наблюдавали са, забелязали са, че врабчетата намаляват. Някога, казват, като бяхме деца, имаше много повече, защо сега ги няма. Задават тези въпроси и със сигурност интересът към този проблем ще расте, добави той.
Кампанията обхваща селищата в цялата страна. Интерес представляват домашното, полското и испанското врабче.
Леко намалява популацията на домашното врабче. Това не е 100% сигурно. За да бъдем напълно сигурни, ни трябват поне още 4-5 години. Тогава ще е напълно ясна тенденцията. При другия вид врабче – полското врабче, тенденцията е доста по-ясна: то намалява, подчерта Петър Янков.
Полското врабче като вид е свързано с повече природни места. Една от причините за намаляването на представителите му е употребата на химикали и най-вече промяната на местообитанията му, изтъкна орнитологът.
Всички знаем, че селата около големите градове, които бяха "крепостта на полското врабче", вече са градски квартали. Къщите с дворове изчезнаха. Тези места се превърнаха в плътно застроени с блокове участъци. Ние унижощихме основния хабитат, основното местообитание на полското врабче, заяви Янков.
Испанското врабче е вид, който гнезди на колонии. Понякога те са доста големи и се състоят от по няколкостотин гнезда. Испанското врабче прави гнездата си в гнездата на белите щъркели и разпространението му е малко по-различно от това на домашното и на полското, уточни Петър Янков. Разликата е в това, че то има по много гнезда в отделни точки. При него числеността най-вероятно е стабилна засега, добави той.
Историята на домашното врабче е доста интересна, твърди Янков.
Неговият златен век е бил в прединдустриалната епоха, когато населените места са били пълни с домашни животни, впрегатен добитък – коне, волове. Врабчетата са имали храна покрай тези животни. С появата на парната машина преди около 250 години е нанесен първият голям удар върху популацията на домашното врабче. Затова и сега то отсъства напълно в страните, където най-напред е тръгнала индустриалната революция и където е изобретена парната машина. В Лондон няма нито едно врабче, в Париж няма нито едно врабче. Има в селската част на Великобритания или на Франция, но в големите градове ги няма. В София все още има, защото автомобилът е пристигнал доста по-късно, отколкото в Лондон. Все още има домашни врабчета, включително в центъра, разказа орнитологът.
След този първи етап на намаляване на домашните врабчета идва химизацията след Втората световна война. Силното разрастване на градовете, урбанизацията, премахването на къщичките с дворове, превръщането им в големи блокове с почти отсъствие на зеленина. Това е вече окончателният удар, нанесен на домашното врабче, коментира още Петър Янков.