Милена Фучеджиева е сценаристка на нашумелите телевизионни сериали "Ягодова луна" и „Пътят на честта”. Тя е известна писателка, сценаристка, публицистка, автор на бестселъра "Сексът и комунизмът", на още няколко сборника с есета и разкази, на текста и на тв сериала "7 часа разлика" и още мн. други. Баща ѝ е писателят Дико Фучеджиев, дългогодишен директор на Народния театър "Иван Вазов", а майка ѝ - Пиринка Хаджиева е била редактор и сценарист на документални филми. Милена е потомка на македонския революционен род Хаджиеви от Голешево. Тя е учила две години актьорско майсторство, след което завършва кинорежисура в НАТФИЗ. Между 1973 г. и 1976 г. живее и учи в Париж. През 1990 г. емигрира в САЩ., а от 2010 г. живее в България и отскача често отвъд Океана, където живее красивата й дъщеря Радина Вълова.
- Г-жо Фучеджиева, как ще отбележите вие - писателка и интелектуалка, и в условия на карантина т.г. празника на българската култура и писменост 24 май, който впрочем отбелязва събитие, станало още по време на първата българска държава и това го прави уникален?
- Ще го отбележа потънала в работа по две исторически теми. Едната е от българската история, а другата от световната. А карантината падна заедно със страха ми от вируса. Всичко се срути като кула от карти, която през месец март, до средата на април, изглеждаше като плашещ дом на смъртта. Правилните мерки и късметът ни в този регион, в момента ме правят наистина щастлива и благодарна, че всичко е такова, каквото е. 24 май е най-смисленият празник, обединяващ и обособяващ ни като нация. Честит да е на всички българи не само тук, но и по други места на Земята, където те съхраняват езика си!
Милена Фучеджиева с журналиста Георги Тошев
- Според вас на какво се дължи срамния факт, че българските ученици и тази година в доклад на ЕК отпреди дни са класифицирани като най-необразовани и неуки, поради слаби оценки?
- Този факт е ужасен и може би е време правителството да състави екип от най-сериозните български умове в различни сфери, който да създаде някаква стратегия. Битката за културата на нацията е не по-малко жизненоважна от борбата с вируса. Крайно време е да се обърне сериозно внимание на образованието като фактор за задържането в България на младите хора. Онзи ден излезе новина, че СУ ще приема право и журналистика без изпит, само с матура. Това е скандално и е част от челното ни място в доклада на ЕК. Не може за толкова сериозни специалности да няма сериозни изпити! Министърът на образованието да създаде консултативен съвет от експерти в различни области, който да помага за изваждането на България от тази срамна позиция. В момента нямам поглед върху причините за този провал, само чувам, че непрекъснато се сменят системи и учебници, но да се излезе от това състояние, то трябва да е приоритет на правителството.
- На този празник сякаш българите се чувстваме по-обединени, по-сплотени. На какво се дължи това?
- Езикът сплотява, той е повече от знаци, той е опора, формира мислене, светоусещане, близост, но тази близост е все по-еднодневна, "празнична". Интересно би било да се разбере как влияе на човешката психика мелодичността или твърдостта на един език. Има по-меки и по-твърди езици. Българският примерно е не толкова мелодичен колкото, да речем, италианския и бразилския. Събираме много съгласни на едно място, имаме буквата "Ъ", наистина би било любопитно как тези звуци са ни оформили - сплотяващо или не. Това е по-скоро в рамките на шегата, но и не съвсем.
- Как и защо политиката се меси през годините в отбелязването на 24 май?
- Като човек израснал в соца, аз помня с голяма неприязън задължението да се ходи на манифестации. Вместо човек да празнува вкъщи със семейството си, бяхме длъжни да ходим на репетиции в униформа, и да си губим времето в трамбоване пред трибуната на взривения Мавзолей. Впрочем взривяването му беше едно от най-некултурните събития, случвали се тук. Политиците сега раздават отличия и ордени на заслужили хора на изкуството, и така е редно. Политиката хвърля сянка върху този празник с нежеланието на руснаците да признаят, че азбуката им не е дошла от несъществуващ славянски народ, което вече е генетично доказано - славянското в нас е много по-малко отколкото близостта ни с гърци и румънци - и да я честват като българска. Македонците също имат проблем. Гърците също имат някакви възражения. Така че, политиката винаги е била неособено приятна част от този празник, но в крайна сметка ние решаваме какво и как ще празнуваме, не македонците, руснаците и гърците.
- От години се говори затова ЮНЕСКО да обяви този празник за нематериален паметник на културата. Според вас трябва ли да се случи?
- Хвърлих едно око на нематериалните паметници на културата на ЮНЕСКО и вътре има какво ли не, като примерно ямайското реге и корейската борба, както и правенето на сърмички, което се оказа нематериален паметник на културата на Армения. Там е и средиземноморската диета, а от Турция и подсвиркващия език. Всичко това звучи леко несериозно. Не съм се задълбочавала, но други езици не видях. Не знам с какво езикът ни заслужава да бъде така отличен от всички други езици. България присъства в този списък с нещо чудесно - читалищата си, както и с нестинарките, тъкането на чипровски килими и бистришките баби.
- Как звучи днес химна на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени"?
- Не мога да говоря за другите хора, но мен лично вирусът ме възроди по някакъв начин и без химн. А химнът е прекрасен, пълен с надежда, подканващ към невъзможно събитие, защото народ, който е така разделен, не може да бъде възроден. Би било чудесно в България да настъпи едно ново Възраждане, но затова се иска на първо време да сменим драстично позицията си в докладите на ЕК като първенци по неграмотност. Стоян Михайловски, създателят на химна, е огромна възрожденска фигура, европейски възпитаник, човек живял в чужбина, владеещ езици, от сериозно потекло, който се заема да променя България политически по време на турското "присъствие". По съвременни представи той е националист, т.е. опасен човек за дружбата между народите, така че, стихотворението му "Кирил и Методий", по което Панайот Пипков написва музиката, и се превръща в химн, в момента звучи политически некоректно. Иронизирам, разбира се, но както винаги, не съвсем. Всъщност правителството ни трябва да става и ляга с тази песен, за да се подсеща, че дължи на народа, който го е избрал просвета и култура. Министър Горанов живее в цифрен свят, който явно смята, че е достатъчен, но би трябвало да има наистина отношение към спасяването на този народ от бездънната яма на простотията, и да осъзнае, че както някога е написал Михайловски, няма народ без просветено съзнание. И е огромна заблуда, че колкото и да е богат човек, той може да живее щастливо и спокойно обграден от безпросветни тъпаци. Много ми е неприятно да го кажа, но културата и образованието не са били приоритет на българската държава от времето на Людмила Живкова, колкото и да е спорно нейното влияние и политическо присъствие. Отдавна е отминал крайния срок за осъзнаването на културно-образователния провал на българския народ. И който министър-председател проумее това, той ще остане в историята с много повече от пътищата по една територия, населена с неграмотни хора. Надявам се да бъда чута, "надеждата умира последна".