Случвало ли ви се е да си седите, да гледате нещо и изведнъж през главата ви да се стрелне: „Чакай, чакай, чакай малко…!“ Да видите нещо толкова обратно на логиката и здравия разум, че да не знаете откъде да го подхванете?
Знам, че се е случвало. Затова знаете и какво е усещането.
В последно време ненормалното стана нормално, така че е все по-трудно на щуротиите да ни направят впечатление, но все пак има и такива, които не могат да се подминат.
Всеки си има списък с такива, който обновява всеки ден (и час!). Ето няколко от моя списък:
I. BG
Народ, който скандира, че иска „Крумови закони“ и да се върне смъртното наказание. Народ, на който също така му се обяснява, че когато институциите може би не си вършат добре работата, много невинни ще бъдат обвинени и осъдени, след което екзекутирани, защото, да речем, някоя прокуратура или друга държавна институция няма да си свършат работата или умишлено ще обвинят някого, за да прикрият „свой човек“. Казва: „Голем праз! Който спазва законите, няма от какво да се страхува!“
Междувременно: същият този народ, като му кажеш да си седи вкъщи, защото върлува опасна болест и да си сложи маска поне, изведнъж решава, че държавните органи са репресивни и му налагат диктатура…
Плашещо е, че не виждат иронията.
Сега някаква проруска партия с председател Костадин Костадинов, когото наскоро Нова ТВ уличи в присвояване на партийни субсидии от 1 млн. лв. и когото прокуратурата вече разследва за това, е изкарала свои фенове пред Народното събрание, защото се чувствали репресирани от държавната власт…
По принцип, аз съм „за“ протестите. Полезни са, дори са задължителни в едно истинско гражданско общество. Държат властта внимателна към гражданите. Тъжното е, че гражданското ни общество не може и мач на малки вратички да организира, а единствените, които правят големи протести в последно време (с малки, но важни изключения) са зле дирижирани, платени с копейки националистически опити за римейк на филм на Кустурица.
Пред Парламента са забелязани хора на средна възраст, носещи маска тип сутиен за лице (сещаш се – под брадичката, изпълняваща кой знае каква функция там) и тениски с лика на Путин, който носи черни очила, рокерско яке и под него има надпис: „Нас не догонят“ на фона на руското знаме.
Всеки път, като го видя тоя надпис, си мисля: няма да ви догонят, щото тичате в обратната посока.
Забелязани са също така огромно количество антиваксъри.
Това са хора, които смятат, че хиляди години цивилизация и стотици години усъвършенстване на съвременната медицина са конспирация (вероятно и Земята е плоска!), не искат да си ваксинират децата, но по-интересното е, че носят от любимите напоследък за живеещите в паралелна действителност плакати, на които пише, че Бил Гейтс убива хора с ваксини.
Но да завършим, както започнахме – това е народ, който няма доверие на държавната си власт за ваксини и смята, че маските са конспирация срещу свободата му, наложена от държавата; но ЕДНОВРЕМЕННО с това все по-често иска същата тази държава и нейните власти да се заемат с раздаването на справедливи смъртни присъди. И си вярват.
„Чакай, чакай, чакай малко…!“
II. USA
Хората, които имаха 43 бели мъже за президент подред, си избраха ЕДИН чернокож и изпаднаха в такава расистка абстиненция, така им залипсва добрия стар расизъм, че трябваше да си изберат потопен в прах от оранжев чипс и подкрепян от ККК човек, който мисли, че пиенето на белина и доместос може да оправи работата с коронавируса.
Протестиращите срещу маските и карантината, облечени в имитация на униформи, на които на челата им сякаш пише ККК, а свастиките им прозират под MAGA шапките, казват: „Няма да се подчинявам на полицията, няма да се подчинявам на губернатора и фашистката им организация! Те ме потискат и репресират!“
Като видят някой разстрелян от полицията чернокож, казват: „Ееееми… трябвало е да изпълнява каквото му кажат полицаите и… нямаше да го застрелят…“
„Чакай, чакай, чакай малко…!“
III. MK
Понеже идва 24 май, се присетих, че разни посолства обичат да ни честитя Деня на СЛАВЯНСКАТА писменост на нас. Да видим какво правят за съседите ни – македонците.
Честит ден на македонския език. Пише още, че историята на изследването на македонския език и култура в Русия започват след Втората световна война.
Докато ние използваме нещо, наречено не българска, а славянска писменост, македонците си имат признат от Русия език. Преди три години, може би сте забравили, но президентът Путин каза: „Днес е специален ден и за Русия – Денят на славянската писменост, а славянската азбука и литература са дошли до нас от Македонска земя“.
Има и още:
Коментарът отдолу е някак странно насочен, без причина, към България и българите. Пише:
Споменава се „шамар за Борисов“; „Бугари бивши окупатори“. Всъщност, много добре си го превеждате цялото, какво съм седнал да ви превеждам? Разбирате го, просто защото двата ни съседски езика са много сходни. Сега… някои твърдят, че единият е диалект на другия, но кой съм аз, че да кажа? Но, да – най-малкото са сходни.
Другото, което не разбирам, е нуждата България и българите да бъдат споменавани тук. Искате да сте държава, признали сме ви, искате да сте народ и това сме ви признали, не е нужно за всяко нещо да ни викате, да ни привличате вниманието и да се мъчите да ни показвате какви ги вършите, пораснахте вече, можете и сами да се оправяте, какво само търсите внимание и одобрение, като малки деца? Стига се завирахте, да си мерите езика и културата с България, че после все сте сърдити от резултата.
И понеже разбрахте какво пише на това, което прочетохте, ще ви покажа още нещо за четене.
Значи… на 5 май делегация от руското посолство е почело паметта на партизаните и е сложила цветя на ето тази плоча. Сигурно можете да забележите и думите: „борба со бугарската фашистичка воjска”. Ако ли не, ето ви по-близък план на плочата.
Пичът с руската униформа и фуражката, козирува именно до думите „бугарската фашистичка воjска“.
„Чакай, чакай, чакай малко…!“
(аз лично чакам с интерес 24 май, да видя какво ще ни честитят от посолството; мисля, че са си взели поука и тоя път ще е „българската“ писменост)
IV. и за финал…
МОН пита родителите как трябва да се възобнови работата на детските градини… с анкета.
„Чакай, чакай, чакай малко…!“
Първо: не съм свикнал да плащам на някой да върши работа, за да ме пита как трябва да я върши. Никой в сервиза не ми дава анкета: какво мисля—дали трябва или не да се смени маслото. Като отида на лекар, той не ми казва: „Ми не знам… ти какво мислиш, че трябва да се направи?“
И второ: като сте тръгнали, що не ми пуснете и анкета как трябва да се харчи бюджетът, че имам идеи. Сигурен съм, че всички имат. А, понеже виждам, че събирате материал за някакъв скеч или сценарий за комедия, като пуснете тая анкета, ще съберете много материал. Честно!