В края на февруари т.г. най-голямата парламентарна група - тази на ГЕРБ предложи регистъра за внос и износ на отпадъци да стане публичен. Досега този класификатор се правеше от МОСВ и не беше публичен, защото бил "съдържал чувствителна корпоративна информация за бизнеса с отпадъци". Идеята за осветяването му дойде след поредицата огласени от медиите скандални случаи на незаконен внос на боклуци от тарикати, които богатеят от този "черен бизнес", признат за такъв в целия свят още през 90-те години на миналия век. У нас обаче лакомията, както е известно, е в геометрична прогресия и тези отпадъци не само се внасят нерегламентирано, а и се съхраняват неправилно и пак така се горят - инкогнито във въглищни централи.
В началото на тази седмица, след нова серия от тревожни сигнали за преработка на отпадъци в ТЕЦ Бобов дол и Елин Пелин, съвестно пратихме официално няколко въпроса до МОСВ с молба експертите да отговорят какво прави държавата по тези въпроси и основателни ли са страховете на хората:
1. Вярно ли е, че в Елин Пелин продължават да пристигат отпадъци за преработка у нас от Италия, Гърция и Германия и в период на извънредно положение, заради пандемията?
2. Защо се допуска това, при положение, че министърът на МОСВ лично тези дни поясни, че ние не можем да изнасяме пестицидите ни, поради карантината и те си стоят у нас?
3. Основателни ли са притесненията на местните жители и на инвеститора на завода „Интегра пластикс” затова, че 15-20% найлоновите торбички са непреработваеми, не се разграждат и се загробват в почвата, като я замърсяват?
4. Продължава ли горенето на отпадъци в Бобов дол, след като е изградена допълнителна очистваща система там, както съобщи отново министърът Емил Димитров? Това безопасно ли е за местните и жителите на околните селища в региона и защо се прави?
5. В цялост, каква е официалната политика на МОСВ по повод на преработката на отпадъци в периода на карантината, ако, разбира се, има такава?
Мълчанието от страна на ведомството, което ние, питащите граждани, издържаме с данъците си, може би означава съгласие с изнесените данни в медиите и държавните служители не могат да ги опровергаят!
Мълчанието обаче не е злато, както някои по тези географски ширини твърдят, а чисто лицемерие. Затова питанията в обществото ни по тези и други тревожни и отровни въпроси, ще продължат, а това няма как да се отразява добре на управлението, каквото и да е то. И с право, защото е повече от притеснително, когато дори бивши екоминистри казват, че в България забраната да се внасят отпадъци, които не могат да се преработват и съсипват въздуха и почвата ни, е само на книга и не се спазва. Притеснително е също така, че не се предприеха щателни проверки в депата в Югоизточна България и Североизточна България, където се твърди, че се крие внесен чужд боклук от страни в ЕС, които имат проблем със своите отпадъци. Въпросите по тази болна и нелекувана тема могат да продължат дълго и никога вече няма да заглъхнат, така че е по-добре да бъдат осветлявани. А чиновниците, които се ошмулват и скатават, трябва да бъдат накарани да не го правят и да заработят от съответния им началник - ведомствен и партиен.