Отец Паисий е роден край Самоков, а не в Банско. Твърдението е на проф. Николай Овчаров след проучването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София, заедно с доц. д-р Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов. В момента тримата пишат финалната монография, където са събрани сензационните резултати от изследването.
Интересът на учените към Урвич дошъл от "История славянобългарска", в която се казва: "Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода".
В края на 14-и век твърдината е главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Неслучайно от района между София и Самоков е известен най-големият народен епос за героичната съпротива на цар Иван Шишман срещу турското нашествие.
Най-интересният период на Урвич идва след 15-и век. Тогава около храма "Св. Илия" се развива голям манастир, проучен от екипа на Овчаров. От запад са разкрити трапезарията, магерницата (кухнята), складовете, а от юг - цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на два етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки, изградени в стените.
На запад се оформя официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Множество монети, накити и керамика показват, че манастирът просперира през "тъмните векове" на османското робство. Според големината й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.
Най-вероятно завоевателите дават уникалната привилегия да имат свой манастир на хората от околните села - Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, защото те са били "войнуци" и "дервентджии" (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на 17-и в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман Втори (1687-1691).
Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя, разказва проф. Овчаров. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, стигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения. Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир "Св. Архангели".
Две десетилетия по-късно, през 1722 г., се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите, допълва проф. Овчаров. Днес всеки ученик ще каже, че великият българин Паисий Хилендарски е роден в Банско. Това по думите на учения е хрумване на големия български учен акад. Йордан Иванов, което той публикува в популярна вестникарска статия през 30-те години на миналия век. Поради неговия авторитет идеята е възприета безкритично от мнозина. Всъщност "и досега не е открит документ, за да се разреши въпросът, в кое село или град се е родил първият народен будител - Паисий Хилендарски", посочва друг голям наш учен - акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем досега е, че е от Самоковско. Това той отбелязва сам в "История славянобългарска".
Именно разкопките на Урвич поставят нещата на място, смята проф. Овчаров. В своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски следва почти дословно едно историческо съчинение на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един-единствен локален топоним. Това е "манастирът Урвич" в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки околности, и лично е познавал мястото на изпепеления манастир. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич в края 14-и век на драматични сражения, допълва Овчаров.
През 15-17 в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и околностите им. Тук хората са се черкували, учели в килийното училище, научавали са сведения за славното минало на своя народ, дори са се женели. За последното говори съкровището от сребърни позлатени накити, датирани в 16-17-и век и открити в руините на старата крепост. Това съкровище се състои от 9 сватбени венци, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки.