Проф. Коста Костов е известен наш специалист по белодробни болести и консултант на медицински център INSPIRO. Преди дни той направи емоционален коментар в списанието на едноименния център, по повод законопроекта за мерките по време на извънредно положение, в който се предлагат санкции за лекари при отказ да лекуват заразени от коронавирус или да помогнат на родилка и това доведе до смърт. Коментарът му бе споделен от много медии, ето извадка от него: "Някакви мишоци, надничащи от дупките си, подготвили законопроект, в който е залегнала парична глоба от 1000 лева и пробация за медицински персонал, напуснал работното си място поради несъгласие с начина, по който държавата се отнася с него - неосигуряване на защитно облекло и условия за безопасна работа. Хей, мишоци, ние не сме политици или депутати, а медици!" В интервю пред медията ни известният лекар обясни повода за това обръщение към политиците в парламента.
- Проф. Костов, да започнем с това - вие одобрявате или пък не мерките, които държавата взема и прилага по повод на пандемията?
- Категорично да. Смятам, че най-важното решение, което правителството взе, е за въвеждане на извънредно положение за 1 месец, защото така се ограничава разпространението на заразата сред по-големи групи от хора. Друг е въпросът как ние изпълняваме или злоупотребяваме с извънредната мярка. От личната ни дисциплина в спазване на ограничителните мерки, зависи успеха ни срещу епидемията.
- Според вас, кои са най-големите пропуски от страна на управлението в тази тежка световна ситуация?
- С поучителна цел, ще посоча като пример колегите от Китай, които направиха анализ за мероприятията по време на кризата и професионално и добросъвестно посочиха, в полза на останалите страни, какво е трябвало да се направи по-добре, за да се случат нещата по-малко зле. Като своя основна грешка тамошните специалисти посочват
НЕОСИГУРЯВАНЕТО НА ЗАЩИТНИ ОБЛЕКЛА
- маски, ръкавици, престилки на всички здравни работници, ангажирани в борбата с епидемията. В Китай няколко десетки медици починаха.
Втора голяма грешка е
НЕДОСТАТЪЧНОТО КОЛИЧЕСТВО НА ТЕСТОВЕ,
които дават възможност за по-голям обхват на болни, за проследяване на епидемията, намаляването на карантината, размера на стреса и разходите.
Какъв е изводът от тези грешки - най-добре ще се справят онези държави, които имат подготвени здравни системи, а по-лошо ще се справят онези, които не са добре подготвени. Опасявам се, че ние сме във втората група.
- Защо не сте възторжен оптимист за нашата готовност да посрещнем това заразно зло?
- У нас също като при китайците няма достатъчно защитни облекла за медицинския персонал. Ние, лекарите, медицинските сестри, лаборанти и санитарите, очакваме да бъдем максимално защитени и подкрепени в битката срещу епидемията, защото сме лечители, а не сме самоубийци. Учени сме да лекуваме, а не да влизаме без оръжие в бой. Като влизаме неподготвени в тази битка, подлагаме на риск не само себе си, а и болните, семействата и децата си, към които имаме отговорност.
Още нещо – малко закъсняхме с експресните тестове. Пример за значението на тези тестове е Южна Корея, която най-добре използва ресурса на бързото тестуване, най-масово приложи тези тестове и колегите изолираха болните, карантинираха, затвориха и капсулираха инфектираните.
Не съм видял още професионално изработени протоколи за действие,
съставени от експертни съвети по всички специалности, които се сблъскват най-дръзко с кризата. Това, което до момента върви и стига до мен е недостатъчно и не отговаря на моите очаквания за професионална прецизност. Необходими са извънредни протоколи, които да носят специфичните черти и параметри на диагнозата и терапия на тази инфекция. Всички болници имат протоколи, клинични пътеки, по които работят, но колегите ще бъдат улеснени, ако имат нарочен, единен протокол, който действа при тази извънредна ситуация – общопрактикуващи лекари, пулмолози, инфекционисти, реаниматори и пр. Сериозно засегнати страни имат такива протоколи, по които чертаят своите действия. Ние тепърва навлизаме в пика на инфекцията и аз много бих желал да видя такива протоколи, съставени от експерти, които да указват как да се действа. Колеги от цялата страна ми пишат и питат по цял ден какво да правят в тази ситуация, защото има специфика, има особености при тази инфекция. Няколкото колеги ентусиасти, които имат висока гражданска отговорност, не са достатъчни. Трябват експертни съвети, колкото по-бързо, толкова по-добре. Министърът на здравеопазването има такива към всяка гилдия и може да се възползва в тази ситуация да ги призове за работа.
- Какво се случва по районите?
- Там липсват стройни указания за работа или същите са хаотични, колегите са объркани, не знаят как да постъпват, за да са прецизни и коректни с пациентите. Липсва национална платформа, в която да се влезе и прочете какво се прави и как се постъпва. Няма такова нещо, а сме в епидемия вече повече от двайсетина дни. Това е ролята на експертните съвети към министъра на здравеопазването, които трябваше отдавна вече да са готови с такива пояснения. И колегите, пък и гражданите искат да са информирани, да знаят как да действат, искат да са спокойни, че имат оръжие в ръката си - протокол с ясни стъпки за действие при всеки конкретен случай.
- Вие затова ли изригнахте в списанието: "Мишоци, ние сме лекари..."?
- Да, защото ние нямаме нито оръжия, нито достатъчно муниции за боя, в който сме въвлечени.
А депутатите помислиха първо как да ни наказват, а не как да ни помогнат.
Абсурдно е в тази ситуация да се фрустрират бойците от първа линия. Държавата има ясни задължения, указани в закони, сред които, ако не ме подвежда паметта в детайлите, и закона за защита при бедствия (ЗЗБ) от 2003 г., в който ясно е указано как трябва да бъдат защитени медиците при бедствена ситуация. Има и специални указания на СЗО по повод пандемията. Там нашата защита е формулирана с ясни изисквания и задължения на отговорните за това. Нека бъдат така добри отговорните институции да отворят този закон и да видят какви са задълженията на държавата към медиците. И нека първо да си изпълнят в пълен обем тези задължения, а после да опират калашник в тила ни, докато работим на терен с пациентите и саможертвено отстояваме рубежа.
- Като един от най-подготвените лекари в своята област, можете ли да дадете простичък съвет на българите как да се предпазват сами от заразата?
- Пазете се, чрез спазване на хигиенните изисквания - мийте си ръцете, не се докосвайте по лицето, когато сте навън и въобще го правете рядко, ако не сте дезинфекцирали ръцете си. За ваше спокойствие, ако желаете, носете маски, но според мен те нямат особено значение за здравите, особено тези, които ги носят и на улицата. Много е важно да не се събирате с други хора. Ако родителите ви са над 60 години, затворете ги вкъщи и вие им носете провизии. Ако имате хронични тежки болести като диабет, инсулт, сърдечносъдови болести, като инфаркт, исхемична болест на сърцето, имуносупресивни болести и т.н., стойте си у дома и не излизайте навън. Бъдете спокойни, ще се справим, защото с числата много се жонглира. Има песимистични, но има и оптимистични числа. Аз предпочитам да се концентрирам в тях и съм убеден, че смъртността не е така висока навсякъде, тя зависи от много фактори и имаме всички шансове, тези фактори да са в наша полза.
Нека завърша с един дръзновен и мотивиращ цитат от един любим поет - Иван Динков:
"И под най-дълбоката кал, има твърда земя".