Енергийният експерт Иван Хиновски има над 40-годишен опит в управлението на енергетиката. В момента е председател на Българския енергиен и Минен Форум /БЕМФ/ и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Пред novini.bg той коментира най-важните и актуални теми, обсъждани на форума, организиран от БЕМФ за енергийния преход, за стратегията ни в този структуроопределящ отрасъл, за цената на тока и нейната поносимост за битовите потребители и бизнеса.
Дискусиите на форума бяха насочени към съдържанието и основните компоненти на
бъдещата Енергийна стратегия на страната,
които трябва да бъдат приведени в съответствие с новите европейски приоритети, но и на националните интереси. Като първа фаза на този процес на приближаване е Националният план за енергетика и климат, който бе критикуван и сериозно трябва да бъде преработен, за да отговаря на тези приоритети. Дискутирани бяха и едни от най-горщите теми като енергийния преход и как ще бъдат заменени въглищните централи, които ще загубят конкурентност и ще бъдат принудени да бъдат спрени.
Дискутирани бяха вариантите с какво те ще бъдат заменени и как това може да стане. Участващите във форума бяха представители на авторитетни специализирани компании в областта на енергийната ефективност, разработване на проекти на национално и европейско ниво в областта на генериращите мощности, енергийната бедност, оползотворяване на отпадъците, ВЕИ, ядрени експерти, международни консултантски компании и асоциации, представители на МОСВ и МРРБ, на енергийни компании, бившият вицепремиер Цветан Цветанов. Скандално, но за пореден път Министерство на енергетиката не участва в този важен форум, на който неговите специалисти щяха да разберат колко далече са от модерните европейски политики.
Невъзможно е българите да не чувстват тежест на сметките си за ток,
защото стандарта на живот у нас е много нисък! Но тя трябва да стане поне поносима, т.е. процента й от месечните доходи на българина да не надвишава 10-15%, каквато е практиката в Европа.
За целта от енергетиката трябва да бъдат изведени неефективните и замърсяващи производства, които товарят сметките ни излишно. На тяхно място трябва да бъдат изградени и пуснати в експлоатация високоефективни парогазови, възобновяеми източници и модерни газификационни модули, но на конкурентен принцип. А не на принципа на уреждането на свои или лобисти с изгодни договори и цени. Паралелно с това трябва да бъде създаден и национален защитен механизъм за крайно бедните енергийно домакинства съгласно европейските дрективи, които България непонятно защо продължава да бави.
Илюзия е да се мисли за каквото и да е поевтиняване на електроенергията на дребно, т.е. за бита, защото тя не може да бъде по-ниска от промишлената, тъй като разходите за нейното разпределение и доставка до домовете ни са по-високи от тези за индустрията. Но като генерална цел за намаляване на тежестта на енергийните ни разходи, която политиците трябва да преследват, е да осигурят стабилен ход на непрекъснато повишаване на стандарта на живот.
Енергетиката и енергииния пазар трябва да се реформират
по няколко направления, за да се постигне устойчивост и предвидимост на цените на електроенергията.
Първо, въглищните производства трябва да бъдат постепенно заменени с ниско-емисионни и енергийно ефективни технологии в един 5-годишен преходен период, държавата да създаде условия за повишаване ликвидността на енергийната борса като осигури по-голямо предлагане на енергия на пазара „ден напред”, възобновяемите производства да оферират енергията си директно на борста, без посредници. На съмненията за спекулативни сделки с енергия за покупко-продажба трябва да се сложи край като след анализ се предложат необходими промени в нормативните документи.
В момента належащи са и реформи на пазара на балансираща енергия в посока окрупняване на балансиращите групи, методиката за оценки на небалансите, времената на оценка и обявяване на сетълмента, както и други промени в Наредбата за търговия с електрическа енергия. И накрая, според мен, държавата заедно с бизнеса трябва да обсъдят и създадат модел и организация за достъп до енергия по дългосрочни договори и за малките и средни предприятия. Но аз съм убеден, че предстоящото обединяване на нашия пазар „ден напред” с този на Румъния и на Европа ще сложи край на мечтите на спекулантите за бързи печалби.
Новата зелена сделка на ЕС,
както е наречен прехода към беземисионна европейска енергетика, е гигантски амбициозен новаторски проект и би било елементарно да се разглежда само в контекста на цени на енергията. Това е проект, който дава могъщ стимул за технологично развитие на нашия съюз в редица направления: екологична енергетика, която в 2050 година трябва да стане беземисионна, развитие и приложение на нови авангардни енергийни технологии, откриване на нови по вид работни места и производства, ограничаване на климатичните промени, намаляване на вредното въздействие на енергетиката върху здравето на хората и удължаване на средната производителност на живота. И като краен резултат ще доведе до повишаване на стандарта на живот.
Разбира се, звучи високопарно! Но проекта се ползва с пълен консенсус във всички страни-членки и България официално също се присъедини.
Тревожно и жалко е свързването на този проект само със спиране на замърсяващи с въглеродни емисии производства – въглищни централи, циментови заводи, химическа промишленост, както и използване на природен газ след 2050 година. При това – никой не налага това спиране! Тези производства и особено нашите въглищни централи, ще бъдат принудени да спрат, поради фалити вследствие нарастване на глобите за въглеродни емисии и загуба на конкурентноспособност.
За тази „зелена сделка” ЕК е осигурил милиарден фонд
за финансиране на различни проекти за изследвания, инвестиции и преквалификация, за които страните вече кандидатстват и получават средства. Само България неясно какво и защо чака. За нас е от изключителна важност да заявим участие в проекти по програмата „Въглищни региони в преход”, по която може да се финансират заместващи мощности или изграждане на регион на високотехнологични производства в района на комплекса „Мини Марица- Изток”. Това беше и една от обсъжданите идеи на форума ни. И всички страни - наши съседки, вече изпратиха предложенията си и чакат одобрение на проектите си. А участниците във форума завършиха с прогнозата: „И ще си платим, и солта ще изядем, и ще ни набият накрая...”.