Интервю с доц.Стойчо Стойчев за новата партия на шоумена Слави Трифонов, за предизборната надпревара, за това кой и къде купува гласове.Той е роден в Шумен през 1983 г..Завършил е политология в Централния европейски университет в Будапеща. Сега преподава „Анализ на политическия риск и прогнозиране“ в катедра „Политология“ на Софийския университет.
- Доц. Стойчев, нов сериозен политически субект ли се пръкна на родната сцена или пък „продукт”, както го определи сам създателят му Слави Трифонов?
- Като всеки един продукт, зависи каква ще е рекламата му, неговата цена и дали ще има кой да си го купи. Скептичен съм затова, че печалните физиономии, фразите и поведението в стил „аз съм жертва, репресиран, обиден, омерзен”, биха продали подобен продукт. Защото българите харесват силни хора за свои лидери. Те могат да изразят съчувствие, състрадание на декларативно ниво към някой, който твърди, че е страдалец. Но е съвсем различно пред урните – там пускат гласа си за личности, които на първо място могат да се справят със собствения си живот, а след това да „оправят” нашите. Поне като послание продуктът, който ни се предлага сега не е в този порядък. Той излъчва болезнена неподреденост, нереализирана амбициозност, с една дума комплексарщина, простете за шаблона. Продуктът не дава нищо ново, безидеен е, повтаря баналности. От друга – не носи нищо атрактивно, лицата му са изхабени, логото им напомня за злия магьосник от „Властелинът на пръстените”, което не е никак оригинално, цялата работа с тази комична свръхсекретност при учредяването на партията – всичко това не продава в България. Така мисля аз. Идва Слави и решава да ни отърве от партиите като прави партия, а все говори против тях като нещо много лошо. Това значи ли, че ще ни отърве от корупцията като се корумпира?!
- Вашата оценка за кампаниите на основните политически партии у нас досега, за медийните им стратегии и реклама. Видяхте нещо ново, впечатляващо и различно от преди?
- Доста вяла е тази кампания и нищо ново в медийните стратегии на партиите не видях. Всички партии сякаш изпитват опасения, че няма да успеят да мобилизират дори собствения си електорат и затова усилията им са насочени към това. Усилията на ГЕРБ са насочени към избирателите, които и досега са гласували за тях. Подкрепата за Мая Манолова в София е сбирщайн, в който участва и БСП. Насред цялото това блато, от време на време правят смешни акции като онази с инвалидните колички, срещат се със студенти и очаквам да засадят и някое и друго дърво до края на кампанията. От 1999 година насам наблюдавам изборите и досега подготовката им минава горе-долу по един и същи сценарий.
- В кои градове в страната прогнозирате интересни изборни сблъсъци?
- На мен ми е любопитно какво ще стане в Пловдив. Там плътно зад консолидираната подкрепа за кандидата на ГЕРБ стои претендентът на ВМРО Славчо Атанасов, който и преди беше кмет. БСП изобщо я няма в състезанието за управлението на втория по големина български град. Впрочем, в столицата също я няма никаква и затова застава зад гражданската кандидатура на Мая Манолова. Във Варна също ще има интересен сблъсък, защото в морската ни столица хората не са така доволни от досегашния Иван Портних, както в Бургас от Димитър Николов. Любопитно ми е какво ще стане и в смесените райони, в Североизточна България. Там хората гласуват конформистки за този, който е на власт и от когото им зависи хляба и в този контекст последните години управляващата партия направи сериозни пробиви. Избирателите по тези места гледат прагматично на вота – да има работа, да има заплати, да имат добър живот и хич не ги интересуват евроатлантически ценности, политика и ала-бала. ДПС е силна в тези региони, както и в Кърджалийско, защото мнозинството в парламента от години зависи от движението. ГЕРБ обаче успя да пробие в тези общини именно, защото е управляваща партия и е възможно сега да разшири влиянието си, ако спазва дистанция от ДПС. В Делиормана се възприема много положително това, че премиерът и лидер на ГЕРБ пали колата и отива на място при тях. Но сега пред партията на мнозинството има тежка задача – да удържат резултатите си от 2015 година.
- Купеният вот все още ли е на мода или пък вече не, какво сочат вашите проучвания, тъй като вие профилирано работите по тази тема от години?
- О, все още си е на мода и особено е активен по време на местния вот в общини като Несебър, Созопол, Самоков, морските и зимните курорти, в Добруджа, Гълъбово и много други, където има голям инвестиционен интерес, а градските съвети не са големи. Работодателите там са много силни, защото са и основни, а има и местни бизнесмени, които държат властта. Затова по тези места задължително се гласува корпоративно или чрез директно заплащане като на места като Несебър например един глас надвишава 500 лева. В общините Руен, Карнобатско и др. хотелите се пълнят с „туристи”, чиито гласове в последствие се ползват за търгия с влияние. Друг обект на интерес за изборните търговци от БСП и други партии са ромските махали във всички по-големи градове. Там ясно се вижда как циганите рязко сменят своите предпочитания – напоследък се оказва, че обичат да гласуват за патриотите, колкото и да е парадоксално. Предполагам, че социалистическата партия също ще вложи ресурс в тези махали. Това им е важно и във вътрешнопартиен аспект за задържането на Корнелия Нинова на председателския пост. Ако тя падне от него, с нейната политическа кариера е свършено.