Имало едно време една жена, която се казвала Пътка. Каквото и да си мислите, това име произлиза от думата „път“. Дошло ново време и с новото време дошло и време жената да си изкара нов паспорт. В новия паспорт обаче името ѝ трябвало да бъде изписано на кирилица и на латиница. Както знаем, на латиница липсва буквата „ъ“. Така жената се изправила пред избора дали да си изпише името с U или с A. Труден избор.
Пред нещо подобно се изправя българинът многократно през живота си – всеки път, когато дойде време за избори сякаш. Поне усещането е такова, нали?
Ще се върнем към това след малко. Да досглобим пъзела така:
Хари С. Труман (33-и президент на САЩ: 1945 – 1953): „Никой младеж не бива да влиза в политиката, ако иска да забогатее, или ако очаква адекватно възнаграждение за службата си. Честен служител на народа не може да забогатее в политиката. Той единствено може да постигне величие и удовлетвореност от службата си“.
Мнозина перифразират това изказване на Труман по следния начин (неправилно превърнал се в псевдоцитат, приписван на Труман, но общо взето са извлекли есенцията): „Не можеш да забогатееш в политиката, освен ако не си измамник“.
И така – идват избори и ние пак усещаме, че трябва да изберем дали ще сме Патка или… нали. Освен това всички имаме странното усещане, че в цирка, който наричаме „политика“ в България, мнозина вече забогатяха отвъд пределите на нормалното. Имат пари, като да са изобретили лек срещу рака, а приносът им е колкото да са сварили едно яйце.
Идват избори. Гледай и мисли. Гледай кой ти предлага кандидати – певци, танцьори, мажоретки и подобни. Гледай кой така открито ти казва: „Я го гледай нашия кандидат къв е убав. Пà и известен. Сладур. Я гласувай за него, че е известен и сладур, нищо, че няма знания и умения и за управител на химическо чистене не става. Ти го избери, че ние да дойдем на власт чрез него, пък после да си правим каквото си искаме. Знаеш ли кви пари лежат по тия европроекти! Нас чакат“.
Сега да сложим още едно парче към пъзела. Един кандидат вся толкова паника у едни хора, че се наложи ударниците им да се включват, врътвайки копчето на ла*нометите на ~MAX~…
Защо така се случи? Кой от какво се изплаши, че такава паника настана? Като в дискотека на Слънчака при данъчна проверка. Кой знае…? Факт е, че едни хора си показаха истинското лице. Взеха една жена, която е жертва на насилие и тормоз. Взеха причината за този тормоз и я превърнаха в политическа бухалка. Тя е била излъгана преди 10 години от някакъв несполучлив прототип на човек и сега той разполага с нейни интимни снимки.
Едни хора изпълзяха в пространството из дупките си и решиха да използват тези снимки, за да унищожат мъжа до нея – арх. Борислав Игнатов. Извадиха едни голи интимни снимки и ги размахаха в пространството. Когато нормалните се възмутиха, започнаха да им се подиграват, че били нещо едни такива… превзети и да не се правят много-много на интересни. После заговориха, че те били правели журналистика така. Което накара много от посетителите на Porn Hub да започнат да отговарят на въпроса „Кво гледаш бе?“ с: „…Нищо… журналистика малко…“
Преди два дни от Спецпрокуратурата разкриха, че са разбили организирана престъпна група, която склонявала жени към проституция, чрез заплахи и насилие. Един от методите бил следният: някой от тях прилъгвал жетвата, правейки се на влюбен и т.н. Момичето му се доверявало, ставали двойка, което довеждало до логичното интимно продължение, келешът правел снимки и клипчета и после я заплашвали, че, ако не прави, каквото искат от нея, ще ги разпространят на всички нейни познати, ще ги пуснат в интернет и ще ѝ съсипят живота.
Да виждате прилика с „журналистиката“ и снимките? Ако не виждате, сѝпете си още едно. Наздраве бе, съсипàха я тая държава, а!
Така… след като събрахме всички парчета от пъзела с изборите и демокрацията, който искахме да сглобим, стигаме до… ами до демокрацията. Да поговорим за тая нещастна идеалистка, дето си мисли, че е по-важна от яденето, пиенето и ей тия три неща.
Като цяло, тя май започва от свободата. Май…
Едно време – в Античността, общо взето само на робите и на пълните изпадняци не е било разрешено да участват в политическия живот. Те не са гласували.
Ще се изненадате, но днес – толкова хиляди години по-късно, почти нищо не се е променило. Отново само робите не гласуват, но разликата идва единствено от това, че едно време им е било забранено, а днес сами решават да не гласуват.
Дадоха на другите хора свобода и те направиха от нея демокрация. Дадоха ни на нас свобода и ние се огледахме, огледахме и избрахме една купчина кисели наследници на ЦК и ДС да ни управляват пак, щото… що не! И забихме предницата в канавката до пътя. Някой би казал, че изнасилихме свободата и се роди порно журналистиката и порно политиката. Аз не го казвам, защото порното всъщност има много по-полезна обществена функция и къде-къде по-голяма художествена стойност от постановките у нас.
Имаме свобода и днес всеки може да намери всякаква информация. Какво правят мнозина с тази свобода? Четат конспирации в нета и вярват, че рептили управляват, пръскат ги с кемтрейлс, ваксините са вредни и все седят и чакат „някой“ да дойде да ги оправи. И идват. И ги оправят.
Всеки днес може да пише, говори, показва мнението си на света. Какво избират мнозина с тази свобода? Да кажат в някой форум, че дадената чалгарка Хиксалина Игрекова е „баси тъпата %€§**€% **€%€ и също така е ш§%$€€§!“
Или пък да извадят едни интимни снимки на една жена, да ги развеят и да нарекат това „журналистика“. Или пък да задръстят пространството със „статии“ за това как лимонената киселина (концентрираната лимонена киселина, извинете) лекува рак, а ваксините ще ви убият.
Споменатите читатели и писатели някак успяват да се намерят едни други и да си живеят в чудна симбиоза. Единственото, което не разбирам, е, защо, по дяволите, точно тези най-силно крещят „Съсипàха я тая държава!“?
Единственото хубаво във всичко това е, че вярващите, че ваксините ги убиват, спират да се ваксинират, не ваксинират и наследниците си (които, нека сме честни – ще бъдат възпитани в строгите „ценности“ на родителското си тяло и ще станат едни…), съответно тук естественият подбор се намесва и наблюдаваме естествено прочистване на генофонда. Да живее Дарвин!
Какво от твоя живот всъщност е демокрация? Колко време от денонощието спиш? 7-8 часа? Още 2-2,5 часа си зает в пътуване от и до работа. 8 часа е работният ти ден. Нали не си мислиш, че през това време се намираш в „демокрация“. Ако си въобразяваш, че е така, спри да работиш и изчакай шефът ти да дойде. Когато дойде, се изправи и му кажи: „Ние хората, след проведени открити обсъждания, решихме, че ще работим вече само по 6 часа и ще почиваме по 2 часа. Същото така гласувахме да ни увеличиш заплатата с 50%“…
Виж резултата.
Та, какво остана от твоята демокрация? 5 часа. 5 часа и половина. В които трябва да се храниш 3 пъти. Остават ти три часа и половина. Демокрация. В която си свободен да се информираш, ти да информираш, да споделяш мнение, да участваш в обществения живот; при това – благодарение на съвременните технологии – можеш да го правиш в глобален план. Какво избираш да правиш с тази свобода и демокрация? Пишеш коментари за майката на някой; търсиш голи снимки на някоя известна (щото неизвестните не са интересни вече) и се опитваш да обясниш как и защо Путин или Тръмп ще спасят човечеството от кемтрейлс атаката на рептилите човекоядци от планетата Трамаридорион 14; търсиш как се свалят 40 килограма с вълшебни хапчета; и споделяш снимки на чудотворни котки, носещи късмет и берекет.
Усещаш ли защо демокрацията, като цяло, е зациклила и в по-мащабен план?