Петър ВОЛГИН: Шалтерът на "Хоризонт" бе дръпнат, за да не се чуят критики към ръководството

личен архив
share

Петър Волгин е журналист и писател. Работил е в БНТ, БНР и Тв7, както и в списанията "Клуб М" и "A-specto". Негови предавания са сваляни от ефир по политически причини /"Без контрол" през 2001 г. и "Деконструкция" през 2015 г./ Носител на редица журналистически награди. Автор на 6 книги. Най-новата му книга "Политически НЕкоректно" излезе през миналата година.

- Г-н Волгин, тези дни БНР фокусира общественото внимание, имаше протести в защита на журналистката Силвия Великова, която ръководството се опита да преназначи на друга позиция. Какво се случва на терен, наистина ли има цензура в тази медия и кой и защо я налага?

- Имаше откровен опит за цензура. Когато отнемаш ресора на един журналист и му забраняваш да води предаване, това не може да бъде наречено по друг начин. Естествено, най-трудно е да се отговори на въпроса "кой налага цензурата". В конкретният случай виновен излезе най-незначителният участник във властовата пирамида. Просто, защото той нямаше как да скрие своето участие в отстраняването на Силвия Великова.Така при сблъсъка на управленската машина с протеста в БНР се счупи най-дребното винтче в механизма на цензурата. Поръчителите на конкретната акция са в зоната на здрача. Но едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че трябва да ги търсим някъде из коридорите на властта.

- ДАНС и прокуратурата се произнесоха за причините за замлъкването на радиоефира преди дни, вашето обяснение затова какво е?

- Според официалните обяснения излиза, че виновен за спирането на "Хоризонт" е някакъв технически директор. Извинете, кой би повярвал на подобна щуротия? За пет часа спира основната радиопрограма в страната. Ами, ако се беше случило някакво трагично събитие, а извън строя е основен компонент на националната сигурност? И сега ми обясняват, че отговорността била на някакво техническо лице, заради някакъв технически проблем. По-абсурдно обяснение не бях срещал. На всички е ясно, че шалтерът на "Хоризонт" бе дръпнат, за да не се чуят критики към ръководството. Отново глупава постъпка. Не сме 1976г., нито 1995 г. В ерата на социалните мрежи, на 24-часовата интернет комуникация спирането на излъчването изобщо няма този ефект, на който се надяват шефовете. Единственото, което постигат, е максимално да се изложат. Хората с право си казват - "Абе, тези, освен, че вършат мерзости, май не са и особено умни".

- Как се постига плурализъм в една медия, в която отделните предавания се правят от журналисти, които имат различни политически и обществени позиции – ето, вие имате едни, Силвия Великова други и т.н.?

- Плурализмът се постига тогава, когато имаш множество гледни точки, а не когато отстраняваш тези, които са ти неудобни. В програмите на БНР, която е обществена медиа, трябва да бъда представени максимално голям брой позиции. А това става, когато в медиата работят хора с най-различни възгледи - либерални, консервативни, социалистически, глобалистки, националистически.... Така, ако не ти харесват позициите на някой водещ, не се ядосваш, не пишеш писма до СЕМ, а слушаш водещия, който ти харесва. Просто е.

- Вашият коментар за ролята на СЕМ в подбора на началници на обществените медии, регулацията на ефира им и всичко останало, заради което ние, данъкоплатците, издържаме този орган?

- СЕМ трябва да бъде закрит. Моментално. Напълно безсмислен орган. Безмозъчен посредник, който сляпо легитимира решенията на управляващите. Нека министър-председателят избира генералните директори на БНТ и БНР, като по този начин носи пълната отговорност за действията им. Нека не си измива ръцете с т.нар. "независим" медиен регулатор. И сега видяхме как премиерът Борисов с едно телефонно обаждане възстанови Силвия Великова на работа. Е, за какво тогава ни е въпросният СЕМ? За какво са ни анонимниците, на които всички ние плащаме огромни заплати и осигуряваме комфортен живот? Нямам нищо против хората да живеят в лукс, но да си плащат сами за него, а не да ползват парите на данъкоплатците.

- Вие самият сега открито застанахте в подкрепа на своята колежка Силвия Великова. Преди време, когато свалиха вашето предаване от ефир, тя защити ли правото ви на свободно изразяване? Изобщо има ли толерантност и уважение между медиите и самите журналисти у нас?

- Да, защити ме. Журналистическата солидарност е нещо изключително важно. Изобщо не е нужно да имаш едни и същи възгледи с колегите си. Но, когато някой от тях е подложен на цензура, най-нормалното нещо е да застанеш на негова страна, а не на страната на цензорите. За жалост това невинаги се случва.  Има случаи, когато журналисти от "правилните" медии, призовават за санкции срещу свои колеги от "неправилни" медии. А кой решава кое е "правилно" и "неправилно"? Кой издава сертификати за "правоверност"? Да, имаше такива опити от страна на "умнокрасивия протестариат", но те претърпяха пълно фиаско. Така че, ако искаме да имаме свобода на словото, задължително е да имаме солидарност.

- Защо „свобода на словото” се превърна в досадна дъвка последните години у нас, която най-усилно дъвчат предимно хора и организации, при които това понятие е дефицит?

- Да, има понятия, сами по себе си важни, които девалвират от прекалена употреба. Аз, например, силно се потрисам, когато свободата на словото бива защитавана от разни соросоидни организации. Просто хората в тези организации, тези "искрени поборници за свободното слово" правят всичко възможно, за да заглушат гласовете, които се различават от техните. Да, те са за свободата на словото, но само когато въпросното слово съвпада с тяхното. Ако не съвпада, трябва да бъде изличено.

- Чуват се вече и призиви за „пълна профилактика на обществените медии”? Според вас какво означава това и възможно ли е да се угоди на всички – вижте, един директор на БНР подаде оставка, сложиха временен и веднага на него му извадиха агентурното минало. Докога така и накъде?

- БНР не трябва да се поставя в услуга на никого. Обществено радио има едно единствено задължение - да осигури на своите слушатели цялата информация за случващото се в страната и чужбина и колкото се може повече гледни точки към събитията.  Ето в тази посока трябва да са насочени усилията на всички радионачалници. Опитат ли се да правят други неща, тоест да бъдат цензори, да свалят неудобни журналисти и предавания, краят им е предизвестен.  

Водещи новини

Още новини