45 000 души са проверили досега какви данни са им били източени при хакерската атака срещу НАП. Това показват данните на приходната агенция, която преди две седмици стартира платформа за проверка.
Достъпът до нея се осъществява само с ПИК или е-подпис.
Цифрите показват, че по-малко от 0,1 процента от засегнатите над 5 млн. души са се поинтересували каква информация за тях е изтекла в мрежата. Данните на гражданите бяха публикувани в интернет, след като служители на фирмата „ТАД груп“ атакуваха сървъра на приходната агенция. За атаката обвинения за тероризъм получиха шефът на фирмата Иван Тодоров, хакерът Кристиян Бойков, както и търговският директор на дружеството Георги Янков. Според държавното обвинение с атаката те искали да дестабилизират държавното обвинение.
След хакерския удар срещу НАП стана ясно, че изтеклите данни са били изпратени от Бойков първо на рекетьорския сайт „Бивол“. Връзката на хакерите с медията лъсна, след като прокуратурата разкри комуникацията между обвиняемите в чатприложението „Телеграм“.
Междувременно стана ясно, че 150 души са завели граждански иск срещу НАП за теча на данни, пише Монитор. Те предявяват претенция за парично обезщетение за 1000 лева на човек Според адвокатите, които представляват пострадалите, имало опасност с изтеклите данни на клиентите им да бъдат направени опити за изтегляне на кредити. Преди няколко седмици обаче стана ясно, че самата приходна агенция също има намерение да търси правата си пред съда заради атаката. От НАП разпространиха съобщение, че обмислят да заведат дело срещу извършителите на хакерската атака. Това било възможно да стане по два начина – или чрез присъединяването на агенцията в наказателното производство срещу хакерите, или чрез завеждане на гражданско дело.
Заради атаката НАП бе глобена с 5,1 млн. лв. от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В рамките на три дни НАП внесе възражение срещу санкцията на комисията в съда. Главният мотив за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им публично оповестяване са резултат от действия, представляващи престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на РБ, осъществени независимо и въпреки предприетите от НАП технически и организационни мерки за защита.