„Трябва ли да се ограничи разрастването на метрото в София? Този въпрос се повдигна наскоро. Според мен - не. По няколко причини”. Това коментира в социалната мрежа бившият министър на МОСВ в служебното правителство на Марин Райков Юлиан Попов, преди това зам.-министър на същото ведомство, писател и журналист. Дискусията бе повдигната от един от претендентите за кметския стол в София - Борис Бонев от НПО-то "Спаси София". Според него разрастването на метрото трябвало да се ограничи.
1. Софийското метро е безспорен успех. Без него София щеше да е непоносимо задръстена, мръсна, бавна и изнервена.
2. Метрото не само замества съществуващи транспортни маршрути, то поема негативните ефекти на разрастването и забогатяването на града.
3. Метрото е дългосрочна инвестиция, на него не бива да се гледа като на проект, който трябва да си оправдае разхода си за две-три години. Тунелът под Ламаша дълго време се смяташе за скъпо и финансово необосновано съоръжение заради недобрия му финансов резултат. Приносът му към свързаността на Лондон с Париж и Брюксел е трудно да бъде изчислен, но е огромен.
4. Ако София иска да се развие като по-зелен, разтоварен, пешеходен град, по-голяма част от придвижването на хората трябва да се вкара под земята.
5. Метрото може да превърне някои крайни квартали в централни квартали, благодарение на бързината на метрото. Така се смегчава един основен проблем на града - социалното неравенство. Метрото също вдига цената на имотите в по-отдалечени квартали. Общото увеличение на стойността на имотите компенсира капиталовите вложения в метрото.
6. За да избере човек обществен вместо личен транспорт, общественият трябва да има безспорно и очевидно предимство. Бързината и удобството на метрото е точно такова предимство.
Метрото има и ред други предимства като масов, чист, безшумен, бърз и необременяващ земните площи на града транспорт, но тези според мен стигат, за да бъде метрото защитено. Как точно да се изгражда, какви да са бъдещите му маршрути, каква да е допълващата инфраструктура - това са все въпроси, които трябва активно да се дебатират и проучват.