Това сочат данни от глобално изследване на „Галъп интернешънъл”, което пред „Новини.бг.” коментира изпълнителният директор на местното подразделение на организацията Първан Симеонов:
Изследването е представено като съвместна инициатива на бнт и социологическата агенция в # „Къде сме ние” – легендарна рубрика от 90-те години, която бе възстановена преди година.
Данните са уникални, тъй като проучванията са направени сред хора от близо 60 държави.
Какво мислят по света
относно доверието към медиите, към световни суперсили, лидери и т.н. Един от задаваните въпроси е : Колко често срещате новина, която не представя обективно реалността и е фалшива, според вас? 35 на сто от анкетираните са заявили, че им се случва всеки ден или почти всеки ден. Т.е. над 1/3 от глобаното население намира, че всеки ден или почти всеки ден получава погрешна или фалшива информация. Това е очевиден проблем.
Как е България?
Тук имаме доста солиден процент от хора, които не могат да преценят достоверността на новините. Ако средно за света този процент е 10, то у нас е 26 на сто. Това означава, че тук като че ли сетивата на хората не са много обострени по тази тема. Нашите хора трудно разпознават лъжата от истината и няма твърдост и категоричност в отговорите им.
Големият въпрос е: Успяваме ли ние, българите, да различаваме фалшивите новини. 26 на сто казват, че всеки ден намират вести, които не могат да определят какви са, не са наясно със самият проблем.
Картата на света сочи, че най-голям дял имат онези, които казват, че срещат неверни новини от райони като САЩ, от страните извън ЕС, от държавите, които се намират на Изток – към Азия, Русия и др., в Африка също. Т.е. това са все страни, в които има политически проблеми. Впрочем, това може да се дължи на идентичността на обществата и доколко те си признават това. Защото по-лесно се признава идентичност на Стария континент, отколкото от някои страни в Азия например. В този индикатор се оглеждат важни народопсихологични характеристики на обществата.
Има проблемни места по света, където хората си признават, че често срещат фалшиви новини. Но има и проблемни места, където гражданите избягват да си признават такива факти или не са запознати с проблема.
Каква е ролята на социалните мрежи за фейковете?
Тази тема трябва да е предмет на отделно изследване, но във всеки случай този нов тип общуване прави така че, тези разговори се демократизират, но и твърде лесно разпространяват съдържание. Все по-ценно става не толкова съдържанието, колкото формата, дали се харесва това, което се публикува там, а не дали е стойностно и вярно. С две думи – има отместване на ценностите, несъмнена демократизация, но обратната й страна е, че натрапва: „Това чети, това е истина”. Следователно социалните мрежи играят известна отрицателна роля в този аспект.
Изследването на Галъп сочи, че в България има повече хора, отколкото другаде в света, които не могат да формират свое мнение по въпроса за фалшивите новини. Това означава, че те не могат лесно да ги разпознават и че няма изградена активна обществена нагласа по този въпрос.
Също така – ако хората в 35 на сто от държавите по света смятат, че всеки ден до тях стигат фейкове, то това е сигурен глобален повод за тревога.