Защо продължават интригите и разкола в БСП дори след поражението им на вота? Какви митологеми използва антуражът на Нинова, за да се крепи ръководството на партията, наследница на БКП? Какво трябва да се реши на конгреса на левицата? По всички тези и още актуални въпроси, разговарям с политолога доц.д-р Татяна Буруджиева, бивш депутат от БСП.
Вътрешните войни в БСП са факт неоспорим,
прекрачиха се доста граници. Хората в тази партия не са в бракосъчетание, имат общи интереси и каузи с голяма част от обществото. В този смисъл е допустимо във всяка партия да има различия, противоречия, защото дебат трябва да има затова как да се правят политиките и т.н.
Затова какво се случи на последния пленум на БСП, най-синтезиран отговор даде в изказването си Георги Пирински. В отчета на Изпълнително бюро просто нямаше анализ, а само статистика. Ако ръководството на партията в лицето на бюрото предложи такъв документ, е редно той да съдържа анализ и да отговаря на основната цел – като е минала една кампания, какво се е случило в нея, какви грешки са допуснати, за да може при следващата такава подготовка, която е само след 3 месеца, да не бъдат направени.
Последната 1 година
БСП стана популярна само със своите вътрешни и персонални разправии.
Това продължава и след изборите, защото на практика партията нямаше кампания за избори. Имаше масовки срещу „вътрешния враг”, срещу хора от листата, изобщо – „Срещу”. Ето това предопредели резултата от вота, който никак не е добър за БСП. Привържениците очакваха от партията да видят конкретна политика, но така и не чуха, как ще бъдат защитени интересите им. Кажете ми кои са политиките на БСП, които са защили гражданите. Добре е да се бориш срещу корупцията, но е добре това да става въз основа на конкретни политики.
Да вземем за пример поведението на левицата по повод финансирането на партиите: Излязоха от парламента, когато им скимна под ръководството на Нинова и оставиха управляващите да си властват, а уж искат да са алтернатива. В миналата сряда, вместо да влязат в парламента по повод на ветото на президента, се появиха чак на следващия ден с искане за оставката на финансовия министър! Да, ама
БСП нямаше ли финансов капацитет да установи гафа с изчислението на субсидиите по-рано?
Сега ли се сетиха затова? Дебатът би трябвало да е за оставките на всички политици, които са си позволили да се възползват от това. Какво да си мислят гражданите за тези политици – че от тук нататък могат да проспят всички важни неща.
Три месеца в БСП не се грижеха за важните социални теми на обществото ни. Занимаваха се само с едно – да ровичкат в някакви ялови скандали. Каква е заявката – че една лява партия се занимава само и единствено с въпроса за властта. В същото време анализаторите отсякоха:
„БСП не успя да се превърне в алтернатива на ГЕРБ”.
Е, как да успее? Не може да го направи без политики.
На пленума през уикенда Румен Овчаров за пореден път се опита за защити Нинова, но неумело. Не е вярно, че сега Нинова била отворила партията за млади хора. Погледнете антуража й и вижте, че тези хора са влезли в партията преди 19 години при друго ръководство и тогава са били млади. БСП е първата партия, която въведе квотите за жени и младежи и това също не е от преди 1 година и не е заслуга на Нинова.
Създават се заблуди в обществото, в самата партия.
Аз разбирам, че на хората в БСП много им се иска да побеждават, да са силната партия, да има власт. Но заравянето на главата в пясъка, не помага за реализацията на тези амбиции. Реалността е друга.
Нинова лансира и митологемата, че БСП никога не била постигала такива изборни резултати като на миналите президентски. Да, ама не е вярно, защото през 2001-2002 година БСП със собствени сили постигна голям успех по време на президенските избори, когато за държавен глава бе избран Георги Първанов и бе президент на България до 2012 година. После левицата спечели и парламентарни избори по време на Сергей Станишев. За всички тези мои твърдения съществуват документи в ЦИК, могат да се проверят.
Твърденията, че всичко започва от Корнелия Нинова и ще свърши с нейното отстраняване, са силно преувеличени и неверни.
БСП трябва да даде ясен отговор на своя конгрес дали се гордее с това, че има 125-годишна история. И дали ще може да даде възможност на различните поколения в партията да работят в единство, а не конфротационно едни срещу други. Политическата култура на БСП досега включваше синхрон в работата между поколенията, а не унищожението на една генерация за сметка на друга.
Смятам, че една от най-големите грешки на ръководството на БСП, е превръщането на дебата в персонален. Партията трябва да избере между два пътя в политиката. Ако иска да бъде лява алтернатива на дясното, да избере левите ценности и политики. Другото е това, което предлага сега ръководството на БСП: война с всички – и с чужди, и със свои, повтаряне на думите на Корнелия Нинова, които са ценностно объркани.