Всички магазини и ресторанти с площ над 100 квадратни метра ще бъдат задължени да подписват договори с организации за разделно събиране на отпадъците и да участват в системите за разделяне на боклука. Това предвижда новият закон за управление на отпадъците, който в момента се обсъжда на второ четене в парламентарната комисия по околна среда. Същото задължение да имат и всички офис-сгради и производствени предприятия с разгърната площ над 500 кв. м., предлага Димитър Лазаров от ГЕРБ.
Въпросът за обвързването на търговските обекти със системите за разделно събиране предизвика разногласия на днешното заседание на комисията и гласуването на текста беше отложено за следващото заседание.
Депутати от опозицията коментираха, че новото правило може да създаде множество търговски обекти свити до 99.9 квадратни метра например, за да избегнат задължението и запитаха защо границата е фиксирана на 100 квадрата. Джевдет Чакъров от ДПС заяви, че по-удачно би било търговските обекти да се ангажират с разделното събиране според обема на отпадъците, които генерират, вместо според площта си. Зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева отвърна, че такава практика има и в други държави и целта е да се обхванат по-големите търговски обекти, а ако правилото проработи, могат да бъдат включени и по-малките магазини. Правилото за обекти над 100 квадрата се прилага например в Полша, каза тя.
Депутати предложиха в закона да се запише, че договорите с колективните организации за оползотворяване на опаковки ще са безвъзмездни за търговците и тази идея ще бъде дискутирана на следващото заседание. Причината е, че досегашната практика е рециклиращите организации да искат заплащане от фирмите за събирането на сметта им.
Такъв регламент има вече от няколко години в София и той важи за абсолютно всички търговски обекти, без оглед на площта им. Регламентът обаче масово не се прилага. Столичният инспекторат многократно е налагал глоби на магазини, които не са изпълнили изискването, но без осезаем резултат и търговските обекти масово продължават да изхвърлят отпадъците си в и около контейнерите за битовата смет. Причината е, че организациите за оползотворяване на опаковки обикновено изискват те да си плащат за услугата.
Възражението на търговците е, че таксата за оползотворяване на опаковките вече е начислена в продуктите и организациите нямат право да им искат повторно плащане. Според организации по опаковките обаче допълнителният транспорт на отпадъци не влиза в сметката им, защото те се стремят към максимално ниска "лицензионна такса" за членовете си, за да са конкурентни (таксата, която всяка фирма производител или вносител на опаковани стоки плаща на колективната организация за всеки килограм опаковка от пластмаса, хартия, стъкло и др.).