Да поставят цени или информация върху етикета на стоките в съответствие с изискванията на закона са задължения, които някои от търговците не спазват. Друга група от случаи, които могат да имат по-сериозно отражение върху потребителското поведение, това са т. нар. нелоялни търговски практики: търговецът умишлено запазва важна информация за потребителя или предоставя информация, която не отговоря на истината.
Това казва пред в. „Шуменска заря“ председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов. „Например, кампании, на които се предлагат стоки на по-ниски цени. Оказва се, че този процент не е верен или е калкулиран неправилно. Или отивате в търговския обект и стоката от рекламната брошура я няма. Вече сте там и пазарувате стоки на по-високи цени. Резултатът е, че харчите повече, отколкото сте планирали. От това се възползва търговецът“ обяснява Маргаритов.
При въпрос на журналиста има ли злонамерени действия на потребители срещу търговците, председателят на КЗП изразява мнение, че това по-скоро е екзотика. Но добавя, че когато става въпрос за лични отношения между хора, всичко е възможно. „Спомням си един случай в семейството беше възникнал скандал, защото съпругата не е издала касов бон на съпруга си, продавайки му нещо от семейния магазин. Това са забавни случаи, които не са масова практика“, дава пример той. И обобщава: „хората не са склонни да злоупотребяват с правата си. По-скоро се търси справедливост за нанесена щета на основата на пазарно общуване.“
„Изследване показва, че половината от анкетираните в България са заявили, че знаят правата си. На фона на останалите държави от ЕС сме в средата. Хубаво е, че се активизират българите. Осъзнават се като хора с права на пазара и трябва да си ги отстояват. Тази тенденция ние трябва да я поощряваме с ефективен контрол на пазара, но и с действия за превенция“, посочва още Маргаритов.
Чрез сайта на КЗП потребителите могат да се запознават с конкретни казуси и решенията във връзка с тях. „Хубавото е, че хората независимо къде живеят, биха могли да направят справка в нашия сайт, където има регистър на нелоялните търговски практики. Чрез търсачка могат да търсят конкретен търговец и да видят какви са нашите произнасяния, в какво се състои нарушението. Това да им помогне и да бъдат по-неуязвими от такъв тип нарушения. Ако видят, че нещо подобно се случва, да сигнализират. Когато сме се произнесли веднъж и - ако същият търговец в рамките на една година направи същото нарушение, санкцията става почти двойна“, разяснява председателят.
Димитър Маргаритов признава, че има случаи, в които Комисията не може да доведе докрай битката за възстановяване на справедливостта, но изградената комуникация с всички държавни институции и с неправителствения сектор способства за това. „Имаме съвместни действия с Агенция „Митници“ по направление безопасност на стоки, с Българската агенция по безопасност на храните и др. Значително са по-редки случаите, в които не можем да направим нищо. При всички положения, ние можем да ориентираме хората към кого да се обърнат или как да процедират, за да си помогнат“, посочва той.
Но има и големи спечелени битки. Например, в резултат и на активната дейност на КЗП за определени сектори на пазара в закона вече е изрично посочено, че не може шрифтовете да са различни. „Ако говорим за проблем в договорите, това, което се среща, и ние продължаваме да се борим, е неясни текстове, обтекаеми формулировки, подробности, които имат за цел да „изгубят“ потребителя в необятната материя от клаузи, норми, условия и т.н. Смятам, че трябва да продължим системните усилия - на потребителя да се дава ясна, точна и по възможност максимално кратка информация, с която те да вземат решение въз основа на обективни обстоятелства“, завършва Маргаритов.