1:0 е резултатът в условния двубой между медии и осъдени виновни, гласи в резюме позицията на Комисията за защита на личните данни, която в свое становище разрешава занапред медиите да не заличават информация в своите електронни издания за обществено опасни хора.
Копие от становището бе изпратено специално и до „Новини.бг.”, тъй като месеци наред редакцията бе подложена на системен тормоз от осъден нарушител, искащ реабилитация.
„Новини.бг.” е една от редакциите, пратили искане до комисията за тълкувателно решение относно претенциите на осъдения екстрасенс, наречен Деси. Той претендира „да бъде забравен”, според клаузите на европейските регламенти за защита на личните данни и по каноните на родните нормативи, също. По неговият пример и десетки други осъдени за различни провинения се втурнаха да искат заличаване на мръсните им дела, огласени от медиите в публичното пространство.
Парадоксите стигнаха до там, че сайтове и други медии взеха да се съобразяват с претенциите на доказани престъпници, осъдени за тежки престъпления, дори рецидивисти. Нормалните хора взеха да се съмняват – кого защитава законът и да губят и без това рехавата си вяра в правосъдието. Как да опазим себе си и децата си, е най-често задаваният въпрос от гражданите.
Ще споделя един показателен пример от собствения си опит като журналист. Избягал рецидивист, излежаващ трета поредна присъда от 18 години /комулирана с предишните му провинения/ за изнасилване на жени, се пробва да заведе дело срещу мен с мотив, че съм била увредила „човешкото му достойнство”. Защо? Защото съм била описала как точно и по какви белези са го заловили отново. Не беше притеснен по никакъв начин от престъпленията, за които бе осъден, разказваше за изнасилената от него възрастна учителка на спирка на градския транспорт без грам емпатия. Но пък се бе загрижил за всичко това да не научават хората извън съдебната зала. Впрочем, не съм много сигурна дали сам се бе сетил да предяви претенциите си за „увредено човешко достойнство” или му бяха помогнали външни пишман правозащитници, някои от които не е тайна, че сами се предлагат и си търсят заетости по такъв перверзен начин. Оставям това на тяхнта съвест и карма, а коментарите на четящите тези редове. Дело срещу мен по този случай, слава Богу, не бе заведено – здравият разум все пак надделя с активното съдействие на затворническите власти, които застанаха на моя страна. Както и възможността да информирам за опасния престъпник, изнасилващ жени.
Правото „да бъдеш забравен” бе въведено в европейския регламент през 2016 г. и дава възможност всеки гражданин да поиска от интернет да бъде изтрита информацията за него.
„Не става въпрос обаче за абсолютно право”, казва в становището си Комисията за защита на личните данни, подписано от председателя ѝ Венцислав Караджов и членовете Цветелин Софрониев и Веселин Целков.
Изтриването на публикации може да бъде отказано, когато личните данни са обработени за журналистически цели и освен това се нарушава правото на свобода на информацията, казва още комисията. Тези изключения са предвидени както в европейският регламент 2016/679 (станал известен под абревиатурата GDPR), така и в българския Закон за защита на личните данни.
“Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес.
В конкретния случай е налице основание за отказ на предявеното право на изтриване на лични данни поради факта, че обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация и не на последно място за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя предвид неговата завишена обществена опасност”, гласи едно от заключенията по жалбите на медиите, което е написала Комисията за защита на личните данни.
Трябва да признаем, че в този случай комисията защити правото на обществото да бъде обективно информирано и в частност – предпазено.
В началото на годината у нас бяха приети промените в Закона за защита на личните данни, които дават възможност на КЗЛД да наблюдава медийни публикации и да налага глоби. Тогава много юристи и журналисти изразиха, не без основания, своите опасения, че измененията са необходими заради европейското законодателство и регламента GDPR, но по начина, по който са въведени у нас, създават сериозни притеснения, че ще се използват като инструмент за налагане на цензура. Един от най-известните адвокати Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация” коментира:
„Новото е, че в закона е записано, че балансът между свободата на словото и защитата на личните данни ще се извършва на основата на 10 критерия. Притеснителното е, че това изглежда, че едва ли не се дават някакви указания на медиите как да си вършат работата.”
Но Комисията за защита на личните данни застана на страната на медиите, т.е. на гражданите, които имат право да знаят и трябва помнят случили се опасности, за да не изпадат занапред в рискови ситуации.
Затова накрая ще си позволя да припомня думи на един велик американски държавник – третият президент на САЩ Томас Джеферсън, които са актуални и напълно валидни за случващото се:
„Най-сложната задача за всяко длъжностно лице е да постави нужният човек на нужното място.“